— Ричард…
— Да?
— Днес не си ми пращал цветя, нали?
— Не — каза той озадачен. — А трябваше ли?
Тя се засмя.
— Знаеш ли какво харесвам в теб?
— Хм. Да?
— Факта, че изобщо не си романтичен.
— Моля?
— Не се тревожѝ, ще ти обясня, като се видим.
— Бексъндейл иска да те види — каза Джейн Хюс, като подаде глава през вратата. — Каза, че било спешно.
Джъдлър изпъшка. Повикване от директора рядко означаваше похвала.
— Предай му, че след пет минути съм при него. Но всъщност май е по-добре да отида веднага.
Той мина през оперативната стая, която още бе пълна с хора, въпреки че наближаваше осем. Сега се обсъждаше процедурата за издирването и старателното изключване на хора от двете убийства, които са били наблизо в момента на извършването им, но които не изглеждаха подозрителни: гостите на партито в случая на Хю Скот, хората в автобуса в случая на Клив Тривилян.
Той тежко изкачи стълбите до великолепния кабинет на шефа, почука на затворената врата и изчака за отговор. Независимо от неотдавнашните опити да се модернизира полицията с въвеждането на консултанти, които да говорят за нови концепции, като „отворено ръководство“ и „работа в колектив“, шефът му бе от старата школа. Той носеше униформата си винаги когато бе възможно; всички, освен най-старшите му офицери, бяха длъжни да почукат на вратата, преди да влязат, и да му отдадат чест, преди да кажат каквото и да било.
— Искали сте да ме видите, сър.
— А, Ричард. Имаме ли нова информация по двете убийства? Някакви новини от лабораторията?
— Да. Намерихме вълнена нишка на обецата на Тривилян, която е вероятно от вълнена войнишка шапка. В центъра на града има няколко магазина за военни стоки, които ги продават най-вече на студенти и спортисти. Попитахме и военната полиция в лагера Хедингтън дали можем да поговорим с някои поделения. Намерихме и кожа под ноктите му, на която направихме ДНК-тест. Резултатът ще е готов след няколко дни, въпреки че трябва да проверим дали не е на приятелката му.
— Има ли връзка между двете убийства?
— Червилото ни навежда на мисълта, че има. Същата марка, същият цвят. Съдебният лекар е сто процента сигурен, че е същото.
— Уверени ли сте, че мотивът е бил сексуален?
— Толкова, колкото можем да бъдем за каквото и да било, сър — каза Джъдлър, като не знаеше докъде щеше да стигне този разговор.
— Но все още нямате представа кой може да бъде?
— Не, сър.
— Ясно — кимна директорът. — Питаха ме докъде сме стигнали по случая и точно това им отговорих. Цивилни и униформени полицаи ще преобърнат всички свърталища на гейове, кръчми, клубове, вили, къщи на регистрирани нарушители на закона. Да видим дали няма да изкараме този извратеняк отнякъде.
— С цялото ми уважение, сър, аз не съм сигурен, че това е най-добрият вариант — каза предпазливо Джъдлър. — Най-голямата ни надежда да намерим връзка между двете убийства е да открием някой, изнасилен от същия тип, но оцелял. Ако нападнем хомосексуалното общество, те изобщо няма да искат да ни сътрудничат.
— Досега не са ни помогнали кой знае колко. Получиха своята възможност. Не можем да позволим това да се проточва повече. — Бексъндейл се изсмя кратко и дрезгаво.
На следващия ден обедните посетители на „Шотландското пони“ бяха стреснати от хайка полицаи, проверяващи редовните клиенти, повечето от които бяха там за по едно питие или просто да хапнат нещо. Тоалетните бяха претърсени, а после всички бяха транспортирани до полицейския участък, за да бъдат проверени техните адреси и досиетата им за предишни провинения. Същото нещо щеше да се случи тази вечер в „Ковън“, за изумление на неговата предимно студентска хетеросексуална клиентела. Хората с предишни арести за някаква хомосексуална дейност навсякъде в Оксфорд щяха да бъдат разпитани, но те бяха толкова много, че часовете за разпит трябваше да се уговарят няколко дена предварително.
Бяха извършени арести, макар и само на непълнолетни за употреба на алкохол.
Отидоха в ливански ресторант в Джерико и ядоха пикантно ястие с червено вино.
— Откъде знаеш, че цветята са от Идън? — полюбопитства той. Не искаше да я връща на темата за нейния съсед, но бе прекалено уморен, за да бъде дипломатичен. — Всеки би могъл да избере този цитат.
— Той е от известна поема на Блейк. Представител на Романтизма — поясни Тери, като видя неразбиращия му поглед. Тя изрецитира:
О, Розо, болна си ти!
Невидим червей,
летящ в нощта,
в небивала буря
бе намерил леглото
на пурпурния екстаз: