Выбрать главу

и тъмната му тайна любов

твоят живот разруши.

— Е, какво означава това?

Тя помисли, преди да отговори.

— Съществуват две интерпретации — каза накрая тя. — Първата, традиционната, е за загубата на сексуалната невинност.

— Наистина ли? — попита той изумен.

— Розата е традиционният символ на чистотата и девствеността — обясни Тери. — Червеят — това е пенисът, който лети в нощта, защото идва в момент на морално: затъмнение. Леглото на пурпурния екстаз е леглото на девицата, където тя е загубила девствеността си, изцапано с кръвта ѝ.

— Дявол да го вземе — Той поклати глава. — Интересно как ще интерпретираш вземането на показания без съгласието на обвиняемия.

Тя не обърна внимание на забележката и продължи:

— Обаче един известен критик наскоро предположи, че означава точно обратното, и това е гледната точка на хората, които го четат в наши дни. Последователите му — между другото, името му е Улф Манковиц — я разглеждат като поема, в която се разкрива колко сексът е пълен с наслада, докато не се опорочи от обществената вина. Розата представлява женския полов орган, а невидимият червей е вината и потайността, с които светът я подхранва; оттук и изразът „тайна любов“.

— Два пъти дявол да го вземе! Това не ти ли прилича на двама адвокати, които спорят върху две различни версии на фактите?

— Предполагам, че да.

— Но защо трябва да означава което и да е от двете? Защо не може да бъде просто поема за червей, който яде роза? Звучи логично. Червеят може да е невидим, защото е малък, не защото е метафизичен символ. Леглото на пурпурната наслада може да е само цветна леха. Червеите ядат рози — те ги обичат, оттук и тъмната „тайна любов“, а розата умира, така че няма повече екстаз.

— Случаят е приключен — пошегува се тя. — Загадъчното убийство на розата накрая е разкрито: бил е червеят.

— А защо не? — настоя той. — Защо всичко трябва да е притча, която значи нещо друго?

— Всъщност ти си напълно прав — съгласи се Тери. Мисля, че хората като Блейк просто са писали за конфликтите около себе си. Ние, преподавателите, сме тези, на които им трябват различни тълкувания.

— Това да не е онзи Блейк, който е казал, че е по-добре да извършиш убийство, вместо да го потискаш вътре в себе си?

— Да. „По-добре да убиеш бебето още в люлката, отколкото да подхранваш неизпълними желания.“ Чувал ли си това?

Той кимна.

— Един студент, когото арестувах, защото рушеше фонтана, ми го цитира. Мисля, че го попитах къде е живял този Блейк. Каза, че съм щял и него да арестувам за подстрекателство.

— Хм. Във всеки случай Блейк може и да не е имал предвид точно убийство. Може да се разтълкува по два начина. Единият е, че е по-добре да излезеш и да убиеш някого, отколкото да потискаш в себе си неизпълненото желание за убийство, което е явното значение, а другият, не подхранвай неизпълними желания — убий ги в зародиш, преди да са станали наистина опасни.

— Въпрос на тълкуване — въздъхна той.

— О, това е нищо — увери го тя. — Трябва да видиш как структуралистите биха го изтълкували.

— Защо Идън ти е изпратил букет с рози? Какво е имал предвид?

Тя се замисли за момент.

— Има някакво значение, а има и бележка — каза тя. — В този контекст — контекста на нашите взаимоотношения — значението на поемата е: не позволявай на тази тъпа идея, че съм убиец, да те изяде, както невидимият червей е изял розата. Червеят е подозрението, а аз съм розата, както виждаш.

— А бележката?

— О, това е лесно. Казва ми, че иска да спи с мен.

Като извади кредитната си карта на масата, Ричард махна на келнера.

— В такъв случай — каза той. — О, Розо, болна си ти.

Но в леглото тази вечер нямаше нито пурпурен, нито някакъв друг екстаз. Ричард се стараеше да я задоволи след спречкването им, но беше уморен. Неговите пръсти галеха клитора ѝ, но по-скоро сякаш я мажеха с крем, отколкото да ѝ доставят удоволствие. Усетила, че той се бави и я чака да свърши, тя обмисляше дали да не симулира оргазъм, но мразеше да го прави. Дори когато умът ѝ подсказваше, че това е най-простото решение, то винаги ѝ изглеждаше, като подчинение. Тя се напрегна, като стенеше и го милваше, докато той се предаде и стигна до доста измъчен оргазъм.

След миг той заспа все още вътре в нея. После тя го оттласна от себе си, като извади пениса и разля вече студената течност по венериния хълм и бедрата си.

Стана да се измие, но чу стенания, които долитаха от градината. Беше топла вечер и прозорецът беше отворен. Първата ѝ мисъл беше, че някой ги е чул и сега имитираше звуците, които тя бе издавала. Ядосана, тя се приближи към цепката между пердетата и погледна.