Нощта беше тъмна, но имаше обилна лунна светлина, за да види двете фигури в градината на Идън, голите им тела, фосфоресциращи на тревата. Позна Карла по червената коса и снежнобялата кожа. Тя бе възседнала мъжа и го закриваше с тялото си, така че на Тери ѝ трябваше известно време да разпознае Брайън. Докато ги гледаше, Карла изви гръб с нежен стон и се притисна плътно към него: миг по-късно неговите бедра се повдигнаха и се сключиха около нея, докато той, треперейки, на тласъци свърши в нея, Тери се отдръпна бързо назад, като се чудеше дали са я видели. След това, поддавайки се повече на яростта, отколкото на смущението си, затръшна прозореца и го заключи.
осемнадесет
Тери прекара сутринта в работа над списъка с книги. Но разбра, че ѝ е невъзможно да се съсредоточи. Мислите ѝ постоянно се връщаха към Брайън Идън.
Докато се напрягаше над един особено високопарен пасаж от „Мит и метафора: Конан Дойл и новият атеизъм“, тя реши. Затвори книгата и взе изследването на Идън за Шели.
Отвътре на задната корица бе поместена самодоволна снимка на автора и кратка бележка от издателя. „Д-р Идън е известен критик и тълкувател на Романтизма. Преподавател в университета «Сейнт Мери», самият той е автор на два тома поезия: «Булдозери» (1978) и «Големият химн» (1981), а също така на многобройни критики и документални филми…“
Това беше интересно. Тя не бе предполагала, че той самият е поет. Неуспял поет, направил вероятно голяма пауза след последната си публикация. Естествено, прекалено развит за възрастта си, за да публикува толкова млад. Зачуди се какво го е накарало да спре.
Като прелистваше книгата и търсеше нещо, което би могла да свърже с писмата, тя попадна на пасаж, описващ смъртта на Шели. Сбърчи чело и зачете с нарастващ интерес.
Брайън бе цитирал описание от Едуард Трелоуни, един от приятелите на Шели. Шели се удавил, когато неговата лодка попаднала в буря край бреговете на Италия. Трелоуни и Байрон са наблюдавали разположението на тялото:
„Три бели кола бяха забити в пясъка да отбележат гроба на поета, но понеже бяха на едно и също разстояние един от друг, трябваше да изкопаем допълнително още три ярда по протежение на тяхната линия, за да сме сигурни, че гробът е вътре в този участък. Отне ни около час да стигнем до него.
Сепнахме се от глухия звук на лопатата, която удари нещо твърдо и се разтресе; желязото се бе забило в череп и не след дълго се откри и самото тяло. То бе посипано с вар; този факт или разложението бяха причината да е оцветено в ужасен мастиленосин цвят. Байрон ме помоли да запазя черепа за него; но като си спомних, че в миналото той бе използвал един за чаша, реших, че Шели не бива да бъде оскверняван… Трупът бе преместен в пещта. Бях взел мерки да има повече дърва, защото следвах моя опит от предния ден, в който се опитахме да изгорим един труп на открито. След като огънят се разгоря, повторихме церемонията от предния ден; над тялото на Шели се изля повече вино, отколкото той бе изпил през целия си живот. Примесено с олио и сол, то направи огъня бляскав и игрив. Жегата от слънцето и огъня бе толкова непоносима, сякаш атмосферата трептеше на вълни. Трупът падна и се отвори, а сърцето се оголи. Предната част на черепа се отцепи там, където бе ударен от лопатата; мозъкът буквално закипя, щом задната част на главата бе положена на нажежената скара на пещта, като вреше и бълбукаше, сякаш беше в казан. Това продължи дълго.
Байрон не издържа тази сцена, тръгна към брега, решил да поплува до Боливар. В каретата Ли Хънт припомни, че… единствените неща, които не бяха унищожени, бяха няколко кости, челюстта и черепът, но това, което изненада всички, беше, че сърцето остана цяло. Грабнах тази реликва от пламтящата пещ и ръката ми силно обгоря; никой не ме видя, иначе щяха да ме поставят под карантина.“
Тери потръпна, като се замисли над току-що прочетеното. Според този разказ, никой не би могъл да направи маска от тялото на Шели.
Ами ако маската в хола на Идън не бе на Шели, то тогава на кого беше? На някой друг двадесетгодишен мъж с красиво женствено лице… мили боже, би ли могла да е на Хю; Скот? Не… прекалено много хора щяха да я разпознаят. Тогава можеше да е на някоя от неговите предишни жертви.
„Не знаеш дали има предишни жертви — чу тя спокойния, логичен глас на Ричард в главата си. А дори да се окаже, че е маска на студент, това не е доказателство, че Идън е отговорен за смъртта му.“
— Глупости — каза тя на глас.
„Казах ти да не се тревожиш, че Брайън Идън е убиецът. Проверихме го много щателно“ — проехтя гласът в главата ѝ.