— Триш е в общежитието на университета — каза майка ѝ. — Има общ телефон в коридора. Изчакайте, докато звъни, накрая все някой го вдига. Имате ли химикалка да запишете? Ще ви дам номера.
Тери ѝ благодари, набра номера, който жената ѝ продиктува и зачака някой да го вдигне. Най-накрая се обади някакво момче и обеща да потърси Триш.
Обади се тя. Гласът ѝ представляваше меката версия на плътния глас на майка ѝ.
— Ало, кой е?
— Не ме познаваш — започна Тери. — Аз купих къщата, в която си живяла преди, къщата в Осни.
— Така ли? — гласът на Триш звучеше предпазливо.
— Не знам как да ти го обясня, но имам нужда да поговоря с някого за Хю. Открих някои неща, които вероятно са негови. Може ли да дойда да си поговорим за половин час?
— Нали не си журналистка?
— Не, готвя докторат в „Сейнт Мери“.
Момичето помисли за миг.
— Добре, защо не? Но те съветвам да не идваш тук. Аз ще дойда след час.
Междувременно Тери се чудеше с кого още да поговори. Реши, че си струва да опита с местните клюкарки Шийла Гибсън и Джулия Ван Глат. От двете Джулия изглеждаше по-близка с Брайън и Карла, както и по-недискретна. Тя пресече улицата и почука на вратата на Ван Глат, като се надяваше да я поканят вътре на кафе.
Вратата отвори Дорлинг, не Джулия. Беше облечен в гащеризон с цвят каки, целия опръскан с боя.
— Търся жена ти — каза тя, — но не е спешно. Ще дойда по-късно.
— Спи — каза той. Тери повдигна вежди — беше късен следобед, но той не ѝ даде повече обяснения. — Влизай. И бездруго исках да говоря с теб.
— Сигурен ли си, че не те безпокоя? — попита тя, докато вървеше след него.
— Тъкмо сложих чайника. Малко да ми почине ръката.
— От какво? — изгледа го Тери недоумяващо.
Дорлинг видя изражението на лицето ѝ и се засмя.
— Оцветявам илюстрациите. Това е отегчителна механична дейност, която включва китките, не мозъка.
— Разбирам.
— Моите издатели ме накараха да прегледам най-новата си книга за много кратко време — поясни той. — Това е една обикновена история, но те никога не са доволни. Продължават да настояват да направя героите по-тъмни. Оцветих ги с по-тъмен цвят, но след като ги прерисувах, се оказа, че са имали предвид тяхната мотивация. Казах им, че драконите нямат мотивация, но те не искат и да чуят. — Бяха стигнали до кухнята. Голямата чамова маса беше покрита с рисунки. Тери взе една. Беше още неоцветена скица с молив. Малък очилат дракон беше прегърнал едно момиченце. Рисунките бяха симпатични, нещо средно между примитивната простота на комиксите на „Уолт Дисни“ и нещо по-детайлно. Те напомниха на Тери за старите реклами на „Гинес“, които висяха в кръчмите.
— Значи това е Дики — отбеляза тя. Имаше драскулки по краищата на листа и тя завъртя главата си, за да ги разучи.
— Банковият ми мениджър е най-добрият ми приятел — съгласи се той иронично. Взе рисунката от ръцете ѝ и я сложи в купчината при останалите. — Страдам от параноя да не разлея кафе върху тях — извини се той.
— Не съм изненадана. Доста са добри.
— Е, ами — Дорлинг пренебрегна комплимента. — Това са истории, които наистина харесвам. Обичам да пиша за деца, те изобщо не се интересуват от литература, което ги прави по-прями като публика.
— Обаче нямаш собствени деца.
Той присви устни.
— Наистина ли можеш да си представиш Джулия като майка?
Когато тя не отговори, той добави:
— Извини ме. Не е честно от моя страна. Повечето от приятелите ни защитават единия или другия и след известно време човек забравя, че има такова нещо като неутрална партия.
Тери почувства, че той отклони въпроса ѝ.
— Имате ли някакви проблеми?
Той изглеждаше изненадан.
— Искаш да кажеш, че не си чула? Повечето от хората, изглежда, знаят всичко до последния детайл.
— Опитвам се да не участвам в местните клюки — каза тя неубедително. — До някаква степен и аз самата бях тяхна жертва.
Той се усмихна иронично.
— А, да. Чух за това. Хомофобия и други форми на истерия. Лесбийството е след магьосничеството по тази скала. Хубаво е, че не живееше тук по време на убийството, в противен случай щеше да бъдеш главната заподозряна. Опитваха се да го припишат на жена за известно време, нали знаеш.
От всички реакции относно нейната сексуалност, с които се беше сблъсквала сред съседите, тази иронично шеговита безпристрастност беше най-приятелска. Тя почувства, че Дорлинг ѝ стана симпатичен.
— Не казвай на никого — каза тя, — но не съм лесбийка.
Имах кратко отклонение в тази посока, някои тук разбраха и, изглежда, ми излезе име.