— Със сигурност е по-добре да не казваме на Брайън — предложи той. — И бездруго така се е вгледал в тебе.
— Хм — въздъхна тя, но не искаше да смени темата.
— Всъщност точно за това исках да поговоря с теб — добави Дорлинг. — Онзи ден в кръчмата…
— Да?
— За какво беше всичко това?
Тя подходи предпазливо.
— Той ти е добър приятел, нали?
Той изсумтя.
— Едва ли. Някога бяхме приятели, но след като двамата с Джулия имаха своя малък флирт, връзката ни поизстина.
— Аха.
Той ѝ хвърли развеселен поглед.
— Дори не знаеше за това, нали? Ти наистина не участваш в клюките.
— Очевидно не — въздъхна тя. — Намерих някои неща, които Брайън е писал. Показах ги на полицията. Може би няма нищо в тях, но не съм сигурна.
— Нека ти кажа нещо за Брайън — въздъхна Дорлинг. — Този човек е чудовище. Отне ми много години, докато го разбера, но той е единственият човек, когото съм срещал, изпитващ маниакална нужда да контролира всеки, влязъл в полезрението му. Той е като черна дупка, която изсмуква светлината и никога не я пуска отново навън. Ако някога по някакъв начин се замесиш с него, това със сигурност ще те унищожи — той все още говореше със същия лек безразличен глас, но напрежението в очите му не можеше да ѝ убегне.
— Мислиш ли, че е способен на убийство? — попита Тери.
— Да.
Тя го погледна и той сви рамене.
— Искам да кажа, че е способен да го направи. Но то е различно от това да ме попиташ дали е убил Хю Скот. Тогава полицията разпита всички ни и беше доста изтощително. Човек можеше да предположи, че биха го разкрили, ако го е извършил.
— Разбирам — каза Тери.
Над тях се чу тропане. Вероятно Джулия беше станала.
— По-добре да си вървя.
— Но ще стоиш далече от него — настоя той.
— Разбира се. Предупреждението беше излишно, повярвай ми.
След като чу това, той изглеждаше удовлетворен.
деветнадесет
Половин час по-късно Триш дойде. Беше хубаво момиче с много красива руса коса, толкова мека, колкото кашмирения ѝ пуловер, и перлено колие около врата си, бяло като прекрасните ѝ бели зъби. Можеше да бъде продукт на всяко от скъпите девически училища: начинът, по който отмяташе косата си назад, напомни на Тери за Джайлс Чокър. Тя вкара стар черен велосипед в антрето и го подпря на стената с умело движение, огледа се и се усмихна.
— Брей, я гледай. Едвам разпознах това място. Сега изглежда почти обитаемо.
— Благодаря ти — каза Тери и осъзна, че ѝ стана симпатична. Човек веднага можеше да види какъв е бил животът ѝ и какъв щеше да бъде за в бъдеще. Няколко години във Фулхам, работа в офис и разходка до провинцията през уикендите, после брак с банкер, преместване в провинцията, където да отгледа децата си и да се грижи за кучетата си; синовете ѝ щяха да учат в старото училище на баща си, а дъщерите ѝ — изпратени в някое училище, което ѝ напомняше за нейното собствено. Но въпреки това от нея лъхаше искреност, която я правеше привлекателна.
— Искаш ли да разгледаш къщата?
— С удоволствие.
Тери я разведе.
— Това беше нашата стая — обясни Триш, когато стигнаха спалнята на Тери. После тя видя Гинес и котетата, сгушени на леглото и нададе радостен вик.
— О, Писи Галор, ето къде си била. Ти си станала майка.
Гинес я разпозна и се остави да бъде погалена.
— Толкова се радвам, че е добре. Толкова много я търсих, когато… когато всичко се случи, но тя просто беше изчезнала.
В това имаше логика: ако Гинес беше изгорена с поялника в нощта на убийството, тя вероятно е избягала. В момента, когато е събрала смелост да се върне, къщата вече е била празна.
— Защо пък ти? — попита Тери с любопитство. — Нали е била на Хю?
Триш седна на леглото и взе Гинес в скута си да я погали.
— Почти. Може да беше на Хю, но аз ѝ купувах храна, аз ѝ чистех, аз ѝ купих нашийник срещу бълхи, аз ѝ пълнех купата с ядене, хранех я и я пусках навън. Хю харесваше идеята за талисмана, но той изобщо не се грижеше за котката.
— Като всеки мъж — каза Тери със съчувствие. Триш я погледна с любопитство. Тери осъзна, че това беше грешка. Момичето не беше скрита феминистка. — Може би просто е бил мързелив? — предположи тя.
— Мързелив, егоистичен, безотговорен, антисоциален. Такъв беше Хю — въздъхна тя. — Да живеем заедно беше една от великите му идеи. Бяха близки с Роланд, моя приятел. Трябваше да бъде нещо като комуна без хипита. Щяхме да организираме празненства.
Интересна идеология за една комуна — помисли си Тери.
— Не се ли получи? — попита тя.
— Оказа се, че другите не могат да готвят. Нямах нищо против, но те дори не си миеха чиниите. И винаги аз излизах през нощта, за да купя тоалетна хартия, когато ни се свършеше. Роло се държеше добре с мен, но другите ме третираха като чистачка.