— Карахте ли се?
— Всъщност не. Хю ставаше страшен, щом някой се опиташе да се оплаче за нещо. Затова дойдох днес, като ми се обади. Всеки казваше колко готино момче бил, как пиел, как играел и как всички го харесвали. Е, аз не го харесвах.
Мисля, че беше отвратителен. Голямо облекчение е да мога да говоря с някого за това. Роланд още не иска да чуе и дума против него. Мисли, че е грях да се говори лошо за мъртвец.
— Имаше ли нещо, което той е направил, независимо че си била против? — попита Тери.
Триш се облещи.
— С кое най-напред да започна? Той много се разсърди, щом разбра, че аз не бях от неговите почитателки. Или например, когато веднъж се върна пиян и аз му се скарах, че е оставил мивката, пълна с мръсни чинии. Той извади своите чинии и се изпика отгоре им. Онзи секс-маниак, приятелят му Джайлс, беше заедно с него и го подстрекаваше. Мислеха, че е смешно.
— Имаше ли много приятелки?
— Приятелки? — тя изсумтя. — Не приятелки. Предимно курви и момичета за една нощ. Не че не изглеждаше добре, но никога не излизаше с някоя повече от няколко седмици. Господи, да беше видяла повечето от проститутките, които излизаха от стаята му сутрин — тя смутено се засмя. — Веднъж беше с истинска проститутка. Някаква, която всъщност работеше в кухнята на университета. А и имаше връзка с жената на преподавателя.
— Карла Идън ли?
— О, господи — Триш се изсмя отново. — Ти знаеш?
— Спомняш ли си момиче на име Емили? Студентка първа година в „Сейнт Мери“?
Триш се намръщи.
— Не — тя помисли за момент и добави: — Не му харесваше фактът, че Роло и аз имаме стабилна връзка. Роло нищо не можеше да каже — той си мислеше, че това бяха просто лудории. Хю, например, се вмъкваше в стаята ни, без да чука, сякаш аз не бях там, и непрекъснато се майтапеше как щял да ме вкара в леглото си един ден. Като че ли щях да го направя. Просто трябваше да не му обръщам внимание — тя погледна Тери с любопитство. — Защо искаш да знаеш всичко това?
— Сложно е… отчасти, защото съм любопитна, но и защото намерих някои неща, с които не искам да безпокоя полицията, докато не разбера, че са свързани с убийството. Качах им за котката, но останалите неща са малко по-различни.
— Какви неща?
— Порнография.
Триш се изсмя.
— Порно списания ли? Всички четяха порно списания, дори Роло. Хю имаше малко скривалище в стаята си, където ги криеше.
— Ти нямаше ли нещо против?
Тя вдигна рамене.
— Имам трима по-големи братя и знам какви са момчетата. Нима смисъл да се опитваш да ги променяш.
— Би ли могъл някой от тях да е писал порнографски истории? Нали знаеш, нещо като читателските писма в списанията?
— Не мисля. Имам предвид, че това е наистина… — тя се опита да намери точната дума. Наистина е много тъпо. Не мисля, че някой от тях е приемал това насериозно.
— Разкажи ми за убийството — каза Тери, като промени темата. — Беше ли тук, когато се е случило?
— О, да. Всички бяхме тук — момичето погледна котката в скута си. — Бяхме организирали парти по случай завършването на семестъра. Беше много импровизирано. Просто искахме да изпием алкохола, преди да се преместим. Както и да е, мълвата бързо се разнесе и понеже тази нощ нямаше други партита, дойдоха доста хора.
— Някой от съседите оплака ли се от шума?
— Тази стара чанта — съседката, дойде по едно време.
Ние намалихме музиката за малко, а после Ема, приятелката на Джайлс, я увеличи отново.
— Старата чанта? Карла ли имаш предвид?
— Не, другата съседка. Шийла. Винаги се оплакваше, но понеже приключваше договорът ни за наем, никой не го беше грижа дали ще извика полиция, или не.
— Заради това ли се изнасяхте? Защото договорът ви беше свършил?
Триш кимна.
— Всички получихме стаи в университета. Предимството на третата година. Ако Брайън и Карла се бяха оплакали, щеше да е по-различно, защото можеха да ни създадат проблеми в университета. Но Брайън беше някъде в командировка, а Карла дойде на партито.
— Карла е била на партито? Не знаех.
— Господи, май не трябваше да ти го казвам. Бях си легнала по това време.
— Това тайна ли е? — попита Тери.
Момичето изглеждаше объркано.
— Еди всъщност знаеш. Защото… Карла и Хю… просто не трябваше да го разказваме пред журналистите.
— И не е било споменато на следствието. Университетът е поискал от полицията да не го разгласява и всичко се е потулило — Тери въздъхна. — В колко часа си легна?
— Към един часа. Трябваше да изхвърлим няколко човека от тази стая и понеже бяхме доста пияни, заспахме веднага.