— Знаеш ли какво е станало по-късно?
— След като Хю… след като беше намерен, ние всички разказахме за партито. Но не мисля, че нещо се е случило, което да е било свързано с убийството.
Още веднъж същото изречение, помисли си Тери, нещо се е случило, но не се притеснявай, не беше свързано с убийството. Тя се чудеше какво премълчава момичето.
— В колко часа свърши партито?
— Мисля, че към два часа. Трябва да попиташ някой друг за точното време.
— Преди малко спомена Джайлс. Този Джайлс, който живее от другата страна на улицата ли?
Триш кимна.
— Така че ако искам да разбера какво се е случило, като си легнала, мога да го попитам?
— Да, но не съм сигурна, че ще разговаря с теб. Хю беше най-добрият му приятел. Ходили са заедно на училище — тя се изкикоти, когато котката замахна към перлите ѝ. — О, много остри нокти. Обичаш ли котки?
— Джайлс ме помоли да се грижа за нея — каза Тери, като се примири с факта, че нямаше да изкопчи нищо повече от нея. — Но тя всъщност е твоя, вземи и котенцата, ако искаш.
— Не бих могла. Това е домът ѝ и ти очевидно си привързана към нея.
Когато Триш си тръгна, Тери прекоси улицата и позвъни на вратата на Джайлс. Не беше сигурна какво точно се надяваше да научи от него, макар че щеше да е интересно да чуе дали неговата версия за партито се различаваше от тази на Триш.
Никой не отвори, въпреки че отвътре се чуваше музика. Тя бутна вратата. Преддверието беше пълно с кутии и найлонови торби — някой или се нанасяше, или се изнасяше. Докато стоеше така, едно седемнадесетгодишно момиче слезе по стълбите, като носеше кашон, пълен с дрехи. Не се изненада особено, като я видя. Тери предположи, че беше чула звънеца и нарочно не му бе обърнала внимание.
— Здравей. Джайлс тук ли е? — попита я тя.
Момичето стовари кашона при другите и тръгна да се качва обратно по стълбите.
— Ще се върне по-късно — отвърна кратко.
— Ти си Ема, нали? Приятелката на Джайлс. Виждала съм те. На партито на катамитите.
— Права си наполовина — злобно отбеляза момичето.
— Моля?
— Да, казвам се Ема, но не съм му приятелка. Бившата му приятелка.
Изведнъж непроницаемата ѝ външност се пропука и очите ѝ се напълниха със сълзи.
— Извинете ме — тя се разрида и се качи по стълбите.
Тери я последва и я завари в спалнята, която беше покрита с дрехи.
— Скарахте ли се? — попита.
— Не — отвърна момичето и избърса очите си с ръкав. — Това е най-лошото. Той просто обяви, че съм му омръзнала. Каза, че съм била пречка да се среща с други момичета.
Тери си помисли, че е по-добре да не споменава, че самата тя беше едно от момичетата, с което Джайлс беше опитал да излезе.
— Имаш ли къде да отидеш? — попита тя.
— Живеех в общежитието на секретарския факултет. Ще трябва пак да се върна там. Копеле. Дори не ме предупреди.
— Може би все още е разстроен заради смъртта на Хю.
— А може би иска да ме премахне от пътя си — да не му се пречкам и той да изчука високомерната кучка.
— Карла ли имаш предвид? — Ема не отговори. — Изглежда, няма много почитатели наоколо.
Тя се изсмя фалшиво.
— Зависи дали говориш за мъже почитатели, или не.
— Виж — каза Тери. — Не знам дали знаеш коя съм.
Момичето кимна.
— Виждала съм те наоколо. Нали живееш в номер петдесет и седем?
— Точно така. Срещала съм Карла няколко пъти. Малко е сложно, но съм любопитна как е умрял Хю. Аз осинових котката му и тогава започнах да чувам разни противоречиви слухове за него. После намерих някои неща и това ме накара да поискам да разбера какво се е случило. — Знаеше колко посредствено звучи, но ѝ беше писнало да лъже. — Така че всъщност дойдох да питам Джайлс какво се е случило в нощта на партито.
— Джайлс нямаше да ти каже нищо. Можеш да бъдеш сигурна.
— Защото е грях да се говори за мъртвец ли?
— Защото е доста объркан. А Джайлс мрази да се чувства объркан — Ема седна на леглото, като я гледаше с очи, зачервени от плач. — Обаче няма причина да не ти кажа. И бездруго доста хора го знаят.
— Беше ли там?
— Не през цялото време. Всъщност си тръгнах. Но Джайлс ми разказа после… Разбира се, всичко това се е случило преди убийството.
— Кое?
Ема намери пакет цигари и ѝ предложи една. Когато Тери поклати глава, тя каза:
— Опитвах се да ги откажа, но вече няма такава надежда — тя запали.
— Първо трябва да ти кажа, че бяхме много пияни — започна да разказва тя. — Беше последната нощ от семестъра, е, не и за мен, защото в секретарския факултет семестрите са по-дълги; но за всички останали беше последната нощ. Имаше много пиене, останало от забавата на катамитите, която бе отложена. Всичко беше доста спонтанно. Имаше много хора, които дори не познавахме. Но основното правило на тези партита е, че всеки е добре дошъл, стига да носи бутилка със себе си.