— Е, какво мислиш? — попита тя.
— Мисля, че си нагласила теорията си към фактите — каза той предпазливо. — Но има някои неща, които още не се връзват. Как писмата са попаднали в Хю?
— Може би ги е открил сам в списанието — отговори тя.
— Защо ги е скрил тогава?
— Защото в тях е ставало дума за съседите му. Той може би е мислел, че тя ги е написала, и ако я е харесвал, ги е приел като доказателство, че е била готова за любовна връзка.
— Тогава как да си обясним, че едното от писмата е било по-вражески написано от другите.
— Не знам. Това е подробност. Може би Брайън вече ги е подозирал.
— Проблемът е, че Брайън има алиби.
— Не, няма — каза тя бързо. — Обадих се в хотела и проверих. Пропуснал е последната нощ. Може да се е върнал, убил е Хю и после е изчезнал.
Настъпи дълго мълчание.
— Мисля, че е по-добре да дойдеш в управлението — каза накрая Джъдлър. — Има нещо, което искам да ти покажа. Не сега, че имам работа. Можеш ли да дойдеш в три?
— Ще дойда — обеща тя.
двадесет
Джъдлър закъсняваше. Тя чакаше пред офиса на полицейското управление „Сейнт Олдгейтс“ вече четиридесет и пет минути. Когато той дойде, изглеждаше уморен и измъчен.
— Нямах много време извини се той. — Всички са заети с разследването на последното убийство. Имаше следи от кожа под ноктите на жертвата. Трябва да е одраскал убиеца. Веднага щом направим ДНК-теста, всичко ще бъде въпрос на минути.
— Какво убийство? — попита озадачена.
— На млад мъж в Бартън. Бедното момче е изпратило преди това приятелката си до вкъщи.
— Защо не арестувахте Брайън Идън? — попита тя. Дори на нея гласът ѝ се стори писклив и обвинителен.
Джъдлър въздъхна.
— Виж, скъпа, Брайън не го е извършил.
Тя започна да се изнервя.
— Не ме наричай „скъпа“. Може и да не искаш да приемеш моето тълкуване на писмата, но поне можеш да ми повярваш, че Брайън не е бил на конференцията в нощта на убийството на Хю.
— Ти разпита ли го? Даде ли ти показания?
Тя се изчерви.
— Не се дръж надменно с мен. Това е твоя работа и ти го знаеш.
— Не се държа надменно, Тери, повярвай ми — той я гледаше, без да я разбира. На нея ѝ се стори, че мислите му бягаха някъде другаде. — Доктор Идън има алиби. Проверихме го. Както казваш, това ни е работата. Нашата работа, а не твоята.
— Алиби, което не е убедително — каза тя и удари от безсилие по масата.
— Когато каза, че ще помислиш за писмата — продължи той по-меко, — си представих, че седиш в някоя библиотека, а не превземаш града, като Агата Кристи.
Тя отново се изчерви.
— Проверявах фактите. Всеки, който проучва дадена ситуация, би направил същото. И като си говорим за проучване, какво стана с маската? Тя не е на Шели.
— Каква маска? — попита той озадачен.
— Той има една маска на стената отвътре на входната врата. Твърди, че е на поета Шели.
— А, това ли? Обясни ми, че е отливка на собственото му лице, когато бил млад. Какво общо има това с Шели?
Ядосана, тя си спомни какво се бе случило, когато разпозна маската на Шели. Идън ѝ се е подиграл.
— Причината да те извикам е, че исках да видиш това — каза Джъдлър и извади някакви листи от дебела зелена папка. — Алибито на Брайън Идън. Показания, над които се е заклел, и писмени клетвени декларации от свидетели. Всичко е проверено по два пъти. Не е разрешено да ти ги показвам.
— Защо не? — тя протегна ръка към листите, но той ги задържа за миг.
— Обещахме на университета, че ще го пазим в тайна.
— Половината Оксфорд знае за връзката на Хю с Карла — каза тя презрително.
— Така е. Но никой не знае за това. Хайде, прочети го. Но обещай, че няма да го споменаваш извън тази стая.
Озадачена, тя взе първата страница и започна да чете.
Свидетелски показания на Къртис Фишер, живущ в Манчестър, ул. „Осми парк“, в присъствието на адвоката, господин Хоуърд Гил, и подписани от господин Фишер.
От четири години аз и съпругата ми сме членове на освободена група възрастни, които се събират с цел секс за развлечение и отмора. Бяхме представени на тази група от преподавателката доктор Мери Симпсън от университета в Кембридж. Преди това се бяхме срещали с двойки със същите интереси чрез обяви в списания.
За първи път срещнах доктор и госпожа Идън на научна конференция през юли 1987 г. Доктор Идън и аз специализираме в една и съща област. Бяхме представени един на друг от доктор Симпсън, която заедно със съпруга си беше правила секс със семейство Идън много пъти преди това. Правихме секс на нашата първа среща. След това се виждахме често, но не през равни интервали от време.