— Този страхотен секс, беше ли само хетеросексуален, или смесен? — попита Тери нехайно и изпита удоволствие от шокираното изражение на жената.
— Никой от нас не е хомосексуален. Нямаше да се получи, ако бяхме.
— Откъде знаехте, че сте хетеросексуални, щом никога не сте опитвали нищо друго? Не сте с много широки възгледи, ако нямаш нищо против? — Тери се пресегна и взе още една цигара. — Всъщност трябва да е било доста комично. Представям си картината на тези мъже на средна възраст с развяващи се ерекции, ужасени, че случайно могат да се докоснат един друг.
— Не е точно така — каза рязко доктор Симпсън.
— И Брайън Идън, докато прави секс с вас или с някоя друга, наблюдава какво правят останалите мъже. Особено какво ѝ правят на Карла. Тя е най-дивата, нали? Обзалагам се, че може да го прави с няколко наведнъж. И се обзалагам, че изглежда фантастично, докато го прави. Това младо гъвкаво тяло. — Жената леко се усмихна, без да отговори, и Тери разбра, че бе намерила слабото ѝ място. Е, по-добре да успокои топката. — Кога Брайън ви представи Карла? — попита тя.
— Преди четири години. Тя му беше студентка. Между другото, първата им брачна нощ празнувахме заедно. Бяхме около шестима в една стая в хотел „Рандолф“ — тя се усмихна при този спомен.
— Но Карла вече не идва на сбирките ви. Чудя се защо се е отказала от вашите малки оргии? Може би са ѝ доскучали?
Доктор Симпсън я изгледа триумфиращо.
— Какво те кара да мислиш така? Тя винаги идва с Брайън. Те са неразделни.
— Но не и в нощта на убийството — добави спокойно Тери.
Настъпи дълго мълчание, докато жената осъзнае грешката си.
— Това беше рядко изключение — каза най-после тя.
— О, нима? На Брайън му доставя огромно удоволствие да гледа, докато други мъже обладават Карла. Не би могъл да отиде без нея. Причината, поради която той твърди, че е бил онази нощ сам, е, че има свидетели, които да потвърдят, че Карла е била в Оксфорд.
Жената не отговори.
— Алибито, което му осигурихте, може да е било фалшиво. Нямаше да имате никакви угризения да го направите. Какво е казал Форстър? „Ако трябваше да избера кого да предам — приятеля си или родината, надявам се да имам смелостта да предам страната си.“ Точно така сте се чувствали по време на полицейското разследване. Вашата групичка е на първо място. Или е било още по-просто? В края на краищата, ако той е бил арестуван, дейността, с която сте се занимавали, щеше да бъде по всички вестници. По-добре една малка лъжа и да се осланяте на контактите на Брайън с полицията, че ще се потули всичко. И тъй като сте сметнали, че вашият скъп Брайън не може да извърши убийство, сте решили, че това няма никому да навреди.
— Мисля, че трябва да си вървите — каза ядосано доктор Симпсън. Тери реши, че нямаше какво повече да губи.
— Чудя се колко дълго Брайън ще иска да присъства на сбирките на парнасистите — размишляваше тя. — В края на краищата, привлекателността на зряла плът, дори в обилни количества, накрая ще избледнее. Виж какво е ставало с любовниците на истинските романтици. Били изоставяни без угризения в мига, когато поетите си намирали по-млади.
Доктор Симпсън вдигна вътрешния телефон.
— Охрана, моля — каза тя рязко. — Джон, при мен нахълта нежелана посетителка. Можеш ли веднага да дойдеш?
Тери потърси някаква фраза за финал.
— Между другото — започна тя, — ние, лесбийките, предпочитаме думата „гей“ вместо „хомосексуалист“. „Хомосексуалист“ звучи старомодно в наши дни.
Тя се измъкна от стаята и слезе в двора, като внимаваше да не тича, за да не я забележат двамата портиери, които бързо минаха по стълбите покрай нея.
Сърцето ѝ още биеше учестено, когато стигна до автогарата. Сети се, че беше забравила книгата с поезия в кабинета на доктор Симпсън. Е, библиотеката щеше да мине и без нея. Тя влезе в една книжарница и си избра детективски роман. Още не можеше да проумее защо постъпи така с доктор Мери Симпсън. „Защото си кучка, бейби“, промърмори на себе си на глас и видя, че възрастната жена, която стоеше до нея, се отдръпна. Е, това беше вярно, тя беше кучка, особено с някои жени, и веднъж щом започнеше да напада, не знаеше кога да спре. Но това не беше цялата истина. Тя точно се настаняваше в автобуса, когато осъзна и още нещо. Малко ревнуваше. Отърси се от ревността, като се опитваше да се съсредоточи върху това, което току-що бе научила.
Алибито, което Джъдлър ѝ беше показал, може би беше низ от лъжи, а може би не. Нямаше начин да разбере. Какво беше казала на студентите си в началото на семестъра? Истината не опира до знания, опира до интуицията. Убеждение. Но как можеше да убеди някого в онова, в което вярваше? Изглеждаше ѝ безнадеждно твърдение. Академично погледнато, тя предлагаше интерпретация, а не доказателства, нещо, заради което биха я скъсали на държавен изпит.