После се преместихме на давана. Брайън застана зад мен, докато Карла и аз направихме поза 69. След това тя го възседна, докато аз целувах красивите ѝ гърди. Накрая тримата се сгушихме и заспахме. Няколко часа по-късно се събудихме, за да повторим невероятния секс.
Оттогава прекарахме заедно няколко прекрасни нощи. Те ми признаха, че са търсели възможност да споделят за известно време сексуалния си живот с мен и аз съм щастлива, че я намериха.
Тери, Оксфорд.
Тя прочете писмото два пъти, сгъна го и го пъхна в плика. Студентът срещу нея я гледаше, защото беше въздъхнала силно. Усмихна му се и се извини, но съзря веднага интереса в очите му. Тя погледна студено настрани.
Доктор Симпсън сигурно се беше обадила на Брайън Идън веднага след посещението ѝ. Това писмо беше начинът му да покаже, че я предизвиква на война.
двадесет и две
Факултетът по психология беше точно зад ъгъла. Тя побърза да отиде там и попита дали Ан Байрес беше на работа. Имаше късмет. Професор Байерс беше там и нямаше лекции.
Тери последва указанията, които ѝ дадоха, и се качи на последния етаж, където най-накрая откри зала Г9. Тя почука и Ан отвори вратата.
— Тери, приятно ми е да те видя. Влизай, влизай. Мога ли да те почерпя едно кафе? Боя се, че машината не е хубава, но е по-добре от нищо.
Тери отговори, че няма значение, и си освободи място, където да седне всред разхвърляните книжа.
— Получих това току-що — каза тя без предисловие и подаде писмото на Ан.
Ан го прочете и погледна към Тери.
— И как се чувстваш?
— Бясна съм.
Ан се изсмя.
— Добре. Това е нормална реакция. Какво друго чувстваш?
— Малко съм изплашена — призна Тери. — Той е убиец и предполагам, че може да съм в опасност.
— Като казваш „той“, Брайън Идън ли имаш предвид?
— Трябва да е той — тя разказа за екскурзията си до Кембридж същата сутрин.
— Хм. Ако това ще те успокои, прочела съм доста фантазии и не бих казала, че той иска да ти направи нещо лошо за момента — тя ѝ подаде писмото. — Всъщност, тъкмо обратното.
— Какво искаш да кажеш? — попита заинтригувано Тери.
— С това писмо той се опитва да те впечатли.
— Какво?
— Говоря сериозно. Спомняш ли си как в писмата за Карла, открихме темата за позволението? Е, тук той се опитва да ти даде позволение. Мисля, че на едно ниво той действително се опитва да те привлече в неговия въображаем свят. Може ли пак да погледна писмото? — тя го прочете още веднъж. — Става въпрос за невинността. Когато той — или по-скоро „ти“ в неговия разказ — говори за „невероятния секс“, това е ключовата фраза. Забележи, че всичко се случва на твоя рожден ден. Подсъзнателно той мисли, че това е твоят подарък за рождения ден. Естествено, рождените дни са свързани с детството, най-невинната възраст, когато си център на внимание от страна на възрастните.
Тери се изсмя.
— Това е ирония. Невинността му или вината са точно нещата, които се опитвам да изясня.
— Ако не друго — каза замислено Ан, — това поне доказва, че не е хомосексуален, както мислеше преди.
— Бисексуален, хомосексуален, каква е разликата?
— Но това доказва, че той дори не е бисексуален. Друг мъж не участва в сцената.
— Ами останалите писма? — сети се Тери.
— Миналия път, когато се срещнахме, аз ти казах, че ми е нужно повече време да го обмисля. Е, прекарах известно време в търсене на изследвания в тази област. И те потвърдиха моите подозрения. Докато е вероятно, че мъжът участва в групов секс, за да скрие хомосексуалността си, много голяма рядкост е — всъщност даже е немислимо — да си фантазира групови ситуации и да не използва въображението си за задоволяване на реалните си желания.
— Не съм сигурна, че разбирам това — поклати глава Тери.
— Защо?
Когато не отговори, Ан Байрес каза меко:
— Тери, може ли да ти задам личен въпрос?
— Разбира се.
— Възможно ли е да проектираш собствените си тревоги в тези писма?
Тери я погледна недоумяващо.
— Ти си погълната изцяло в четенето на тази сравнително открита порнография, като израз на вътрешната си борба между хомосексуалността и хетеросексуалността — каза Ан. — Понякога теорията ни казва толкова много както за този, който я прави, така и за самия предмет. Съжалявам, не искам да си пъхам носа в личния ти живот.
Тери я гледаше със зяпнала уста. Беше толкова очевидно, толкова очевидно само по себе си.
— Господи, как не се сетих? — тя плесна с ръце. — По дяволите!