Ан кимна утвърдително.
— Абсолютно. Не ти предлагам да отидеш и да спиш с този мъж.
Тери мълчеше.
— И, естествено, не казвам, че не трябва — добави Ан.
Тери се усмихна унило.
— Може ли да ти предложа нещо? — попита Ан. — Забрави вероятното му участие в убийството. Докато не го направиш, никога няма да разбереш истинската му същност.
— И как да го направя?
— Само ти можеш да решиш какво да направиш. Ще намериш правилния път, ако го потърсиш.
Тери кимна замислено.
— Има още един човек, с когото трябва да поговоря — каза тя. — В зависимост от това, което той ми каже, ще знам какво да направя — тя стана, като за пръв път се почувства безгрижно от седмици насам. — Ан, не знам как да ти се отблагодаря.
Другата жена също се изправи, миниатюрна фигура сред всичките документи и книги в малката стая.
— Идвай да си говорим, когато поискаш. Затова са сестрите.
Тери направи крачка напред и я прегърна. Трябваше да внимава да не изсмуче всичкия въздух около нея, толкова ободрена се чувстваше.
Беше късно вечерта, когато се прибра в Осни. Остави нещата си, после пресече улицата и почука на вратата на Джайлс Чокър.
— Искам да говоря с теб — каза тя, когато той отвори вратата.
Държеше се като шут, както винаги. Постави ръка на челото си в подигравателна изненада.
— Да не би да ме каниш? Не ми казвай, че най-после съм разтопил това каменно сърце.
— Ако искаш да се шегуваш, поне не смесвай метафорите — каза тя строго. — Камъните не се разтапят.
— Ако възнамеряваш да си педантична, поне се усмихвай от време на време. За да си заслужава шегата — той отвори вратата и се поклони ниско. — О, принцесо, заповядай.
— По-добре да отидем у нас — каза тя решително. — Студентските къщи са мръсни за кралския ми вкус.
— Имаш ли алкохол?
— Може би ще намеря малко уиски.
— Тогава води ме.
Докато пресичаха улицата, тя погледна спортния му екип.
— Тренираше ли?
Той сложи ръка на кръста си и трепна от болка.
— Днес разтегнах мускул на ергонометъра, така че си стоя вкъщи и си наваксвам. Утре ще бъда добре.
— В такъв случай трябва ли да пиеш?
— Не — отвърна той, пресегна се към бутилката и наля две големи.
— В моето ще долея вода — каза Тери. — И ти предлагам да го даваш по-спокойно. Последния път, когато се видяхме, повърна върху мен, спомняш ли си?
— А, да. Така и не ти благодарих, че ме заведе до нас онази нощ.
— А аз не ти благодарих, че излезе такава хубава снимка на нас двамата във вестника.
Той наля вода от чешмата в двете чаши.
— Проклети фотографи. Предполагам, че тогава малко попрекалих.
— Джайлс, нали не пиеш само за удоволствие? — той не отговори и тя продължи: — Ти изпитваш силно чувство на вина, с което не можеш да се справиш.
— О, скъпа. Вече стана психоаналитик — измърмори той и отметна косата си назад.
— Психоаналитикът вероятно ще каже, че отмятането назад на косата по този начин е опит да се откъснеш от заобикалящата те действителност.
Той премигна, вдигна пак ръка към лицето си, но спря, като усети, че отново ще направи същото движение.
— Можеш ли да познаеш коя зодия съм? Искам да разбера дали ставаш.
— А що се отнася до това смешно флиртуване, не вярвам, че е нещо повече от нервен тик. Ти би пробягал километри, ако смяташе, че ще даде резултат. Ема беше сладка; но деветнадесетгодишна бъдеща секретарка и двайсет и девет годишна докторантка са две различни неща.
Джайлс остави питието си с израз на раздразнение.
— Тери, няма нищо по-хубаво да си говорим за мен, но ако всичко, което искаш да кажеш, е, че съм отвратителна плямпаща развалина, ще си тръгна. Трябва да пиша есе за утре.
— Искам да поговорим за Хю — тя доля чашите. — Знам доста неща вече, но искам да попълня празнините.
Настъпи мълчание.
— И не ми минавай с тези номера, че ти бил най-добрият приятел и затова не искаш да говориш. Може би ще ти помогне да разкажеш всичко.
Той я погледна и тя изведнъж видя колко беше млад.
— Имаш предвид Карла ли? — каза накрая.
Тя кимна.
Искам да знам какво се е случило в нощта на убийството. Чух версията на Ема, но искам да чуя и твоята.
— Не е нещо, с което се гордея — каза той тихо. — Бях гаден мръсник — той погледна чашата си. — Хю и аз си говорехме често за Карла и Ема. Нали разбираш, какво би било, ако ги съберем. Карла беше доста запалена по тази идея, но не бях сигурен дали Ема ще иска. В нощта на партито Хю и Карла бяха там, и ние също. Хю ми каза: сега или никога. Брайън беше някъде надалеч и Хю и останалите се изнасяха на следващия ден.