— Значи ти попита Ема и тя ти отказа?
Той въздъхна.
— Да. Не мога да я виня. Но тогава бяхме доста въодушевени и продължихме.
— Искам да знам какво точно се случи — той я погледна учудено и тя каза: — По дяволите, не се интересувам от такава гледна точка. Искам да знам дали има връзка с убийството.
— Вече го разказахме на полицията — отбеляза той.
— Разкажи го и на мен. Няма нужда да ми казваш кой на кого какво е направил, само къде стана.
— На горния етаж, в спалнята на Идън. Защо?
Тя се наведе напред.
— Имаше ли някакъв знак от Брайън? Какъвто и да е знак?
Той поклати глава.
— Ако имаше, едва ли щях да отида и да правя секс с жена му.
— Ами спалнята? Вратата ѝ беше ли отворена? Имаше ли някакви огледала?
Той поклати глава.
— Бях пиян, но не забелязах нищо такова.
— Значи бяхте само тримата?
Той косо я погледна.
— Не точно. Джулия беше там. Приятелката на Карла, която живее отсреща.
— Знам коя е. Тя какво правеше там?
— Когато Ема отказа, Хю каза, че една жена е малко. Така че Карла се обади на приятелката си — той направи гримаса. — Всъщност тя не е мой тип, но не можех да откажа.
— Карла как се свърза с нея?
Той сви рамене.
— Звънна ѝ по телефона. Каза нещо от сорта на: „Ела, имаме частно парти“.
— Да, в това има смисъл. Тя е била част от тяхната групичка от години.
— Сега, като знаеш вече всички мръсни факти, смяташ ли, че Брайън би могъл да убие Хю?
Тя отпи глътка уиски.
— Така мислех преди, но сега не съм сигурна. Всичко зависи от това дали Брайън е знаел за вас четиримата, дали е планирал да се върне и да се присъедини, или пък Карла го е организирала сама, докато го е нямало.
— Но защо би убил Хю?
— Не знам — въздъхна тя. — Напълно е възможно Хю да е жертва на човек, който изобщо не е имал връзка с Брайън и Карла. С други думи, случаен нападател.
— Това твърди и полицията.
— Остави ги — каза тя кратко. Изглежда, че все повече бързаше, както Алиса в известната оксфордска приказка. Тя си бе помислила, че писмата ще я доведат до истината, за да разбере, че те бяха много малка част от нея. После реши, че алибито на Брайън е ключът, за да се отклони и да открие какво прави със състудентите си вече двадесет години. А тя бе убедена, че щом проучи събитията от нощта на убийството, щеше да е наясно дали Брайън го е извършил, за да разбере, че не беше по-близо до разрешението на загадката, отколкото в самото ѝ начало.
Освен ако писмата не бяха ключът. Ако Хю е искал да участва в сбирките на Брайън и Карла, защо е скрил писмата в стаята си?
Беше сигурна само в едно нещо. Идън бе опасен за студентите и университетските власти, щом научеха с какво се занимава в извънработно време, щяха по-скоро да го потулят, отколкото да го уволнят, докато репортерите можеха да ги поставят в неудобно положение.
Веднъж Тери обсъжда с философ по морал разликата между грешното и лошото. Философът твърдеше, че има два вида хора: такива, които виждат моралните въпроси като правилни и неправилни, и такива, които разглеждат същите ценности като добро и зло. За първите моралът беше променлива, прагматична работа, и те твърдяха, че човек трябва да се придържа към обществените закони, за вторите моралът бе поредица от индивидуални абсолюти. По онова време Тери не беше сигурна към коя категория спадаше, но чувстваше, че това, което Идънови са направили с Хю и с още много млади мъже, беше в основата си непоправимо зло. Не защото сексът сам по себе си беше неприемлив. Като повечето либерали тя вярваше, че това, което всеки прави в личния си живот и в дома си, е изцяло негова работа, но човек не бива никога да експлоатира онези, над които има власт.
Ан Байрес ѝ беше казала, че щеше да знае какво да направи, когато му дойдеше времето. Сега тя наистина започваше да вижда по-ясно по кой път да поеме. Само не знаеше докъде ще я отведе.
Изведнъж осъзна, че и двамата мълчаха от доста време.
— Какво се случи между теб и Ема? — попита тя внимателно.
Той сви рамене, като избягна погледа ѝ.
— Не можех да свикна с мисълта…
— Че си станал импотентен — предположи тя. — Не само защото тя е знаела, че с Хю сте си поделили Карла, но и защото се притесняваш дали това няма нещо общо с убийството. И защото си идиот, като не си ѝ казал истината. Решил си да играеш ролята на Казанова в младежките му години. И когато не си могъл повече да избегнеш секса с нея, просто си я изхвърлил.
— Обзалагам се, че знаеш зодиакалния ми знак — промърмори той. — По дяволите! Имате ли да ми кажете нещо друго, докторе?
— Докторът би те посъветвал да спреш да пиеш — тя ловко издърпа чашата от ръката му.