Доминик си пое дълбоко въздух.
— Искам да говоря за закона и реда не така абстрактно, както главният инспектор, а като дам пример от този град — започна той. — Искам да говоря за изнасилвана и убиеца познат ни като „звярът от Оксфорд“ — той направи кратка пауза. Знаеше, че медиите щяха да харесат тази изтъркана фраза, която беше измислил предишната вечер. — Изнасилвания§ та са нещо отвратително, но този насилник е невероятно дегенерирал. Той е хомосексуалист и напада млади, здрави мъже, които идват в този град, след като за пръв път са напуснали сигурността на бащиния си дом, за да се отдадат на следването си.
Интересът на Фреди в микробуса изведнъж се засили. Той се наведе напред и увеличи звука.
— Все още ли имаме време? — попита той техника. — Това може да се окаже интересно.
— Кой създаде това чудовище? — Доминик театрално посочи главния инспектор. — Той го създаде. Той даде на този човек и на други извратени типове, като него, техни заведения, техни телевизионни програми, гадни нощни клубове само за тях. Той му е създал впечатлението, че иска да опрости и дори да насърчи сексуалните му отклонения. Вместо да стегне здраво хомосексуалистите, той ги е оставил да вярват, че са имунизирани срещу преследване. Не е чудно, че дори след като звярът уби две млади момчета и кой знае още колко е изнасилил, главният инспектор не желае да го арестува. Предлагам на полицията да спре да си играе е доверието на жителите от Оксфорд. Колко дълго ще издържат гражданите, преда да се заемат с това, което полицията е неспособна да направи — да се организират в групи, готови да защитят себе си, като охраняват всяка улица във всеки квартал.
— Той призовава хората да се въоръжат и да излязат по улиците — каза смаян редакторът.
— Всъщност не призовава тях — отбеляза Фреди, като му се възхищаваше. — И всъщност не спомена за въоръжаване. Но точно това ще разберат всички.
— Е, той все пак е дете — намеси се презрително монтажистът — Никой няма да го вземе насериозно.
Щом Доминик седна, Фреди се изправи.
— Отивам до тоалетната — каза той на останалите. — Когато беше отвън, той извади мобилния си телефон от джоба. Погледна часовника си. Беше осем часът. Отделът за новини във вестника още работеше.
Фил? — каза той, след като се свърза. — Май имам нещо за теб.
Ричард Джъдлър тъкмо се канеше да си тръгва, за да се наспи, когато един полицай дойде задъхан и му каза, че началникът го търси по телефона. Той се върна до бюрото си и изслуша потока от гневни думи и отговори само със „слушам, сър“, както се очакваше от него. Когато разговорът приключи и другият мъж затвори телефона, той леко потръпна. Като въздъхна, хвърли поглед на телефона, после набра номера на Тери. Телефонът доста звъня, преди да чуе хладния, равен глас на Тери.
— Тери, обажда се Ричард.
Последва кратка пауза, преди да продължи.
— А, така ли?
— Виж, току-що научих, че някакъв пъпчив ученик е изнесъл разгорещена реч за убиеца в телевизионен дебат тази вечер. Сигурно е, че националната преса ще се възползва от това съвсем скоро. Може да откриеш фотографи да се размотават около къщата ти през следващите няколко дни.
— Благодаря ти, че ми каза.
— Тук ще бъде доста оживено тези дни.
— Не се безпокой, ще се видим по-нататък.
— До скоро тогава.
— Днес ходих до Кембридж — сети се тя изведнъж. — Видях се с Мери Симпсън. Мисля, че те е излъгала.
— Тери — каза ѝ той тъжно, — не започвай пак.
— Ще направите ли на Брайън ДНК-тест?
— Не можем да го накараме да си направи — каза той търпеливо. — Не и без основателни доказателства. Единствената причина да си направи Брайън такъв тест е, ако самият той поиска.
Тя бавно затвори телефона, после се обърна към Джайлс, който се беше разположил на края на кухненската маса.
— Съжалявам, Джайлс. Ще трябва да си тръгваш. Не мисля, че съм в настроение да продължа.
— Защо? Какво стана?
— Едно старо гадже. Все още притежава способността да ме вбесява.
— В такъв случай защо не си легнем? Ще се почувстваш много по-добре.
— Не ставай глупав, Джайлс.
— Просто питах — каза той и се изправи.
Когато си отиде, Тери остана сама, гледаше как се стъмва и се чудеше какво да прави. Тя стана, намери телефонния I указател и започна да търси номера на местната телевизия.
Опита се да си спомни името на репортерката, която снимаше пред къщата ѝ и към която се бе отнесла толкова грубо. Джема.