Тя набра номера и попита за Джема от новините, като се надяваше, че няма да има две репортерки със същото име. Свързаха я с телефонен секретар, но той имаше мобилните номера на репортерите. Трябваше да набере два-три пъти, докато се свърже.
— Джем Паркър, кажете.
Ако съдеше по гласовете около нея, тя беше в кръчма.
— Казвам се Тери Уилямс. Мисля, че имам история за вас. Свързано е с убийството на „Уест Стрийт“ 57.
Когато другата жена отговори, гласът ѝ беше предпазлив.
— Бяхте ли вече в полицията?
— Да, разбира се — засмя се Тери. — Точно за това е историята. Нали разбирате, университетски преподавател на име Брайън Идън е имал сексуални контакти със свои студенти. Полицията е открила това, но го е държала в тайна, защото университетът ги е помолил.
Гласовете около нея бяха заглъхнали. Тери предположи, че Джема е излязла извън заведението, където беше по-тихо. Когато отново заговори, гласът ѝ беше леко приглушен, като че ли палеше цигара.
— Съжалявам, но не можем да използваме това. Без доказателства това си е почти клевета.
— Мога да ви дам имената и на останалите, които са замесени. Бихте могли да проверите историята с тях.
Още един път мълчание.
— Дори и така да е, ще бъдем обвинени, че го преследваме. Съжалявам, едно нещо е да даваш изявления за някого, който е известен, и съвсем друго да правиш изявления ти самият. Благодаря, но…
— Почакайте — каза бързо Тери. — Какво ще кажете, ако аз направя изявлението? В такъв случай бихте ли могли да използвате тази история?
Другата жена се замисли.
— Мисля, че е по-добре да се срещнем — каза накрая тя. — Къде се намирате?
двадесет и четири
Накрая имаше доста неща, които не можеха да използват, но това, което можеха да използват, беше достатъчно. Щом заснеха Тери, Джема кимна отсечено и побърза да си тръгне, като само се здрависа с нея. Явно я смяташе за доносница, но на Тери ѝ стигаше да използват историята ѝ. Друго не я интересуваше.
Полицията беше длъжна да потвърди, че Идънови са били разследвани и че в разследването са били включени и сексуалните им партньори. Както Джема беше обяснила, такова полицейско изявление се считаше за потвърждение и историята беше публично разгласена. Тери се опита да не мисли как ще се промени кариерата на Джъдлър.
След излъчването на репортажа, започнаха да се сипят телефонни обаждания. Тери отказа повече коментари и дори не отваряше вратата на журналистите от националните вестници, които се настаниха на палатки пред вратата ѝ, като крещяха въпросите си през пощенската кутия. Но тя им позволи да я снимат, когато влизаше и излизаше и след двадесет и четири часа историята беше отразена в таблоидите, които показваха друг поглед върху историята, започната от Доминик Ашбъри в речта му пред съюза.
Брайън беше засегнат най-много. Репортери го преследваха всеки път, когато влизаше или излизаше от дома си. Тя никога не го видя да разговаря с някого от тях, но предположи, че университетът щеше да използва влиянието си, за да защити звездата си. Тя беше отвратена, когато Мо ѝ позвъни от Лондон, за да ѝ съобщи, че един от най-четените вестници бил изпратил човек, за да се интересува от връзката ѝ с Тери. Мо го беше отрязала и отпратила, но Тери знаеше, че е само въпрос на време преди сексуалните ѝ наклонности да бъдат използвани срещу нея. Тя провери в университетския регистър. Редакторът на вестника беше човек от Оксфорд.
Беше спряла да чете вестниците, защото знаеше, че някои от тях щяха да изобразят разобличението ѝ като остро феминистко, любопитство на озлобена съседка или заблудата на една асистентка, която не прави разлика между детективска литература и реален живот. Но тя научи също и промените в града. В пощенската си кутия в университета намери рекламни брошури, които съветваха студентите от мъжки пол да излизат късно нощем по двойки и да избягват да се обличат предизвикателно. Тя ги смачка с досада и ги хвърли на пода. Имаше също бележка от директора, който искаше незабавно да я види. Тази бележка тя не хвърли на пода, но не ѝ обърна повече внимание от останалите.
Накрая наставникът ѝ Редж дойде лично, за да я заведе при директора. Щом разбра, че един отказ сега би влошил още повече положението, тя отиде. Беше умно от страна на Редж да не ѝ задава въпроси в колата, така че и двамата пътуваха в мълчание до „Сейнт Мери“.
— Господи — възкликна тя, докато минаваха през фоайето. — Какво става тук?
Целият университет се беше струпал в двора, като повечето мъже бяха със сака и вратовръзки, а жените в официални рокли. Дълга гребна лодка беше поставена на дървени трупчета в центъра на тревата.