Имаше нужда от тоалетна и тя пресече улицата, когато видя една. Като се приближи, установи, че вратата на дамската тоалетна е заключена. Имаше бележка, която се извиняваше с несъзнателна ирония за предизвиканото неудобство. Мъжката обаче беше отворена и лампите светеха.
Огледа се. Улицата беше напълно пуста. Почака няколко минути да се увери, че нямаше да се натъкне на някого, и след това влезе. И преди бе влизала в мъжки тоалетни по една или друга причина, но нито една от тях не беше толкова неприветлива като тази. Бетонното помещение бе мръсно, с високи и тесни като процепи прозорци. Някой беше вилнял със син спрей тук-там и тя успя да разчете „Обединени ФС4“, но това бе всичко, което можеше да разчете, защото художникът си беше играл да рисува безсмислени букви, неразбираеми йероглифи на мъжка агресия. Пред нея няколко писоара стърчаха от стената, избеляли от почистващите и миришещи на джоджен препарати за дезинфекция. Тя бързо намери тоалетна, която се заключваше, всъщност това беше единствената, и избърса капака на тоалетната чиния, преди да седне. Всичките надписи по вратата бяха нецензурни: „Обичам големите пениси“, „Ще ти смуча големия“, „Ела в полунощ и ще напълня устата ти“. Тя потърси нещо остроумно, някоя от онези сентенции, които четеше по вратите на тоалетните на приятелите си, но не намери. Стори ѝ се странно, като се сети за това — тъжните излияния от човешко злочестие и чувство на неудовлетвореност, които се изразяваха в драсканици по вратите на тоалетните, някои хора колекционираха добре оформени в печатни книги, вместо да ги драскат със спрей по скъпите маркови тапети „Лора Ашли“.
Докато разглеждаше драсканиците, видя, че има дупка в стената с диаметър няколко инча, грубо издълбана с нож. Някой я беше облепил с хартия и затова по-рано не я забеляза. Тя тъкмо се чудеше за какво ли я бяха издълбали, когато чу стъпки по бетонния под.
Остана неподвижна, като се надяваше, че щом свърши, той ще си отиде. Но след минута стъпките влязоха в съседната тоалетна. Тя почувства как адреналинът ѝ се покачва и се разтрепери. Изчака го да затвори вратата и тогава щеше бързо и тихо да се измъкне. Той почука на стената и тя подскочи.
— Здрасти — каза той спокойно. Гласът му проехтя из бетонните стени.
Настъпи тишина.
— Ако не си тук по същата причина, поради която съм и аз — прошепна той, — само кажи.
В ума ѝ се въртяха всички възможности. Докъде ли щеше да доведе решителното и саркастично „Махай се!“? И ако се случеше най-лошото, нямаше ли съдията да каже, че го е предизвикала, като е влязла там? Или да му прошепне нещо, за да не разбере, че е жена, или просто да не прави нищо. Но тя се беше парализирала от страх и бе неспособна да реши. Така че не направи нищо.
— Така си и мислех — изрече гласът. — Преди малко погледнах под вратата и видях женски бикини. Ти, гадно копеле.
Тя го чу да се кикоти и да разкопчава колана си. Дрехите му прошумоляха. Той провря ръка през дупката на стената. Под преградата, която разделяше двете тоалетни, се подадоха две маратонки. После, тя запуши с ръка устата си да не извика, пенисът му се подаде през дупката. Импулсът да изкрещи замря в гърлото ѝ. Беше толкова смешно, не защото му беше малък или провиснал, тъкмо обратно — с всяка минута се втвърдяваше все повече от прилива на кръвта. Беше така нелепо стърчащ от надрасканата стена, обрасъл с косми. Изглеждаше, сякаш самата стена имаше крака и пенис.
После тя не разбра какво я накара да протегне ръка и да го докосне. Дали беше от бирата, или от любопитство, или досадата от цялата тази сексуална глупост, врява и неотложната нужда, при която две тела винаги стигаха момента, когато плътта докосваше плът. Той потръпна при допира ѝ. Като на забавен кадър, тя наблюдаваше как ръката ѝ го гали.
— А сега с уста — прошепна той, но тя не го чу. След минута той извика и свърши; порой от топла бяла течност опръска отсрещната стена и пода. Внезапно той се отдръпна и тя чу звука от скъсана хартия и закопчаващ се колан. После си отиде.
Поседя така за известно време, като гледаше в една точка. Чуваше някакви гласове отвън, които викаха нещо, а някой отвътре говореше за нея. После чу шум от многобройни стъпки, които изпълниха помещението; започнаха да отваря с ритници вратите на тоалетните. Преди да стегнат до нейната, тя отключи и излезе. Помещението беше пълно с мъже, полицаи и цивилни, които, според нея, също бяха полицаи. За миг през главата ѝ мина абсурдната мисъл, че всички са дошли, за да използват тоалетната. Като я видяха, те се смълчаха. Тя не им обърна внимание и си изми ръцете. Накрая един пристъпи напред и каза: