— По-добре елате с нас.
В полицейското управление тя изпразни съдържанието на джобовете си и бе настанена в светла килия. Нямаше драсканици и надписи по стените, но иначе не беше по-различно от ужасните тоалетни. Дезинфекцирана бетонна стаичка с малка дупка, през която можеха да я наблюдават. От време на време чифт очи се подаваха през дупката и набързо я оглеждаха. Предположи, че сега беше предмет на още по-голямо любопитство.
Легна на пейката и се загледа във флуоресцентната крушка над главата си. В колата бе споменала името на Джъдлър и накрая той дойде след няколко часа.
— Добре ли си? — фигурата му изпълни рамката на вратата.
— Искам да се прибера у дома.
— След минута — каза той и я заведе в друга стая.
В нея имаше празен диктофон, маса и няколко метални стола. Той седна срещу нея. Полицайката, която бе видяла първия път, когато дойде тук, за да разкаже за котката, ѝ донесе нещо горещо в пластмасова чаша.
— Ще бъде ли повдигнато обвинение срещу мен? — попита тя, а зъбите ѝ затракаха.
— Разбира се, че не — каза Джъдлър. Тя си помисли, че той ще се отнесе презрително, но гласът му издаваше само загриженост.
— Ако бях мъж, какво обвинение щяхте да повдигнете? — попита тя.
Той потърка очите си.
— Всъщност има ли значение? Виж, ще те закарам до вкъщи.
— Предпочитам да си хвана такси.
— Няма проблем.
— Не искам да бъда с теб — каза тя. Щом срещна очите му, допълни: — Съжалявам, Ричард, нищо няма да излезе.
Той отмести погледа си преди нея.
— Няма — каза ѝ спокойно, — виждам това. Както и да е, Джейн ще те заведе вкъщи.
— Съжалявам — каза тя отново, — предполагам, че съм ти докарала неприятности, като говорих с онази репортерка за Идън.
Той сви рамене.
— Между другото имаше още едно нападение. Тази вечер до реката. Жертвата е при лекаря. Не съм го разпитвал още, но мисля, че скоро ще го пипнем.
— Идън ли?
Той поклати глава.
— Бил е в университета, на празненството на гребния клуб. Стига, Тери. Ти какво очакваше?
двадесет и пет
В кабинета на съдебния лекар един полицай счупи печата на кутията и я подаде на доктора, който каза на Нийл да се съблече и да легне на масата. Отчаян, гол и треперещ от шока, той се качи на масата и видя как другите мъже наблюдават тялото му с безстрастна съсредоточеност. Попитаха го дали се е къпал след нападението. Не беше. Под задните му части имаше голяма хартиена салфетка. Докторът изреса космите около гениталиите му с гребен, който извади от кутията, докато полицаят започна да изследва и да прибира дрехите, с които беше облечен. След малко Нийл знаеше, че ще заплаче. Прехапа устни, за да спре. Той смяташе, че ако се разплаче, ще го вземат за обратен и ще решат, че си го е търсил. Докторът коментираше с нисък, съчувствен глас, като обясняваше всичко, което прави.
— Сега ще взема няколко проби.
Той хвана пениса му и издърпа препуциума с двете си ръце, които бяха с ръкавици, и го изтри с тампон. Нийл усещаше топлината от пръстите на мъжа, хладнокръвните му длани през найлона на ръкавиците. Той затвори очи.
— Ще отрежа няколко косъма от гениталиите ти.
Той почувства рязане около пениса си, после чу докторът нелепо да брои до десет.
— Още два — каза полицаят.
— Мисля, че бяха десет — каза докторът.
— Не, дванайсет — настоя полицаят.
Спряха за малко, за да се консултират с някакви документа, като че ли, според Нийл, четяха инструкции за много сложно сглобяема и непозната мебел от магазините „Направѝ си сам“.
— Дванайсет — отстъпи докторът и отряза още два. — Нийл, ще отрежа ноктите ти.
За няколко сюрреалистични минути той лежеше там треперещ, докато докторът му правеше маникюр и стържеше под ноктите му, а после взимаше внимателно отрязъците с пинсети от масата и ги поставяше в плик.
Изведнъж той си спомни за това, което изнасилвачът беше изпуснал.
— Вижте в джоба на панталоните ми — каза той на полицая, който прибираше дрехите му. — Той го изпусна.
Полицаят намери червилото и изглеждаше впечатлен. Извади го от панталона на Нийл и го хвана с найлоново пликче, което после обърна наопаки, така че да не докосне червилото с пръсти.