— Благодаря ви, мистър Мъкуийн. Американецът напусна купето.
— Е? — попита мосьо Бук. — Вярвате ли това, което казва този младеж?
— Вижда ми се честен и откровен. Не показа никакви чувства към работодателя, което би сторил, ако беше замесен по някакъв начин. Наистина мистър Ратчет не му е казал, че се е опитал да привлече моите услуги и не е успял, но не смятам това за подозрително обстоятелство. Струва ми се, че мистър Ратчет е бил човек, който при всеки възможен случай е предпочитал да се съветва само със себе си.
— И така, вие се произнасяте поне за едно лице, че не е виновно за убийството — каза закачливо мосьо Бук.
Поаро го погледна с укор.
— Аз подозирам всички до последната минута — поясни той. — Въпреки това трябва да призная, че не мога да си представя този трезв, дългоглав Мъкуийн да загуби контрол дотолкова, че да наръга жертвата си дванайсет-четиринайсет пъти. Не съответствува на психиката му — никак не съответствува.
— Не — каза замислено мосьо Бук. — Това е дело на човек, доведен почти до лудост от ненавистта си — подсказва по-скоро южен темперамент. Или в противен случай сочи, както настояваше нашият приятел началник-влакът, че убиецът е жена.
ГЛАВА VII
ТРУПЪТ
Последван от доктор Константин, Поаро отиде в съседния вагон и стигна до купето, заемано от убития. Кондукторът дойде и им отвори вратата със своя ключ.
Двамата мъже влязоха вътре. Поаро се обърна о въпрос към придружаващия го доктор:
— Какво е разместено в това купе?
— Нищо не е докосвано. Внимавах по време на огледа да не поместя тялото.
Поаро кимна. Озърна се.
Първото нещо, което се натрапи на сетивата му, беше силният студ. Прозорецът беше свален додолу, а пердето вдигнато нагоре.
— Бррр! — потръпна Поаро. Другият се усмихна с разбиране.
— Нарочно не го затворих — каза той. Поаро огледа внимателно прозореца.
— Вие сте прав — съобщи той. — Никой не е излязъл от вагона по този начин. Може би отвореният прозорец е трябвало да ни наведе на тази мисъл, но ако е така, снегът е провалил плановете на убиеца.
Поаро изследва внимателно рамката на прозореца. Извади една малка кутийка от джоба си и духна малко прах върху рамката.
— Няма никакви отпечатъци от пръсти — рече той. — Това означава, че рамката е била изтрита. Но дори да имаше отпечатъци, те нямаше да ни кажат кой знае какво. Щяхме да намерим отпечатъците на мистър Ратчет, на прислужника му или на кондуктора. В днешно време престъпниците не правят подобни грешки. А щом е така — прибави бодро той, — можем да затворим прозореца. Тук прилича просто на хладилник.
Поаро последва думите с действия и после за първи път насочи вниманието си към неподвижната фигура, просната върху леглото.
Ратчет лежеше по гръб. Горната част на пижамата му, изцапана с ръждиви ивици, беше разкопчана и отметната.
— Трябваше да видя характера на раните, нали разбирате? — обясни докторът.
Поаро кимна. Наведе се над трупа. Накрая се изправи с лека гримаса.
— Неприятна гледка — каза той. — Някой трябва да е стоял тук и да го е ръгал упорито. Колко рани има точно?
— Преброих дванайсет. Една-две са толкова леки, че са по-скоро одрасквания. От друга страна, поне три биха могли да причинят смърт.
Нещо в тона на доктора привлече вниманието на Поаро. Той го погледна остро. Дребният грък стоеше втренчен в трупа и се мръщеше с недоумение.
— Нещо ви се вижда странно, нали? — попита тихо Поаро. — Кажете, приятелю. Тук има нещо, което ви озадачава?
— Прав сте — призна другият.
— Какво е то?
— Виждате ли тези две рани… тук и тук — посочи ги той. — Те са дълбоки, всяко ръгане сигурно е срязало кръвоносни съдове и въпреки това краищата им не са разтворени. Не са кървили, каквото би могло да се предположи.
— Което подсказва какво?
— Че когато тези рани са били нанесени, човекът е бил вече мъртъв, мъртъв от известно време. Но това е безсмислено наистина.
— Така изглежда — каза Поаро замислен. — Освен ако нашият убиец е решил, че не е свършил работата с както трябва и се е върнал, за да бъде по-сигурен; това е явно безсмислие! Нещо друго?
— Само едно нещо още.
— И какво е то?
— Виждате ли тази рана там, под дясната ръка, близо до дясното рамо, вземете моя молив. Можете ли да нанесете такъв удар? Поаро замахна с молива.
— Правилно — каза той. — Разбирам. С дясната ръка е крайно трудно, почти невъзможно. Човек трябва да нанесе удара отзад напред. Но ако ударът е бил нанесен с лявата ръка…