— Не знам дали ще ви помогне много. Има адрес и телефон, както и някакъв данъчен идентификационен номер — но не е номер на социална осигуровка. Давам си сметка, че най-вероятно са безполезни. Спомнете си, че разговаряте с човек, който е бил убеден, че онзи е французин. Проверих и за Мерц. Бил е асоцииран член на Замъка. Живял е в Бевърли Хилс. Адресът е вътре.
Жена в розов сатен носи питие.
— Благодаря ти, Сали — казва Деланд и слага банкнота в дланта й. — Как се сети, че ми се пие нещо?
Тя изчуруликва треперлива птича песен, която явно само аз намирам за впечатляваща, и се оттегля с усмивка.
— Наздраве! — казва Деланд и вдига чашата си. — За съжаление не мога да остана с вас. Ще се огледам да видя дали няма някой, с когото ще е от полза да поговорите, и ще ви го доведа. Представлението на Кели започва в девет, не го пропускайте. Той работи в Салона. Ще можете да поговорите с него след това. — Става и пресушава чашата си. — Ако решите да вечеряте — казва ми той, — телешкото е доста добро. — Оставя чашата си и тръгва към вратата.
След петнайсет минути едва е преполовил пътя дотам. Аз се отправям към едно по-тихо място, за да съобщя адресите и телефонните номера в плика на информационния брокер. Макар да се съмнявам, че Карефор е оставил адрес за препращане.
— Той ме плашеше. — Говоря с Кели Мейсън в малката му гримьорна след представлението.
— Карефор?
— Не. Програмата му беше малко зловеща, но иначе изглеждаше свестен човек. Люк Мерц — от него ме побиваха тръпки. Живееше в онова имение…
— Ходили сте там?
— Да. По негова покана. Място в испански стил в Бевърли Хилс. Не знам… Имахме общи интереси, но… — Мейсън е със сценичен грим, който подчертава допълнително изражението му, и сега е самото въплъщение на силно озадачен човек. — Не можех да говоря с него. Може би заради езика. Или пък заради очевидната разлика в доходите ни. Имаше такива неща… направо не можех да повярвам. За учения в мен беше истинска привилегия да видя някои от старите афиши и документи и той щедро ми позволи да ги фотографирам и дори да ги публикувам. Но през цялото време, докато бях там, се чувствах… на нокти. Когато ме покани отново, измислих някакъв претекст да не отида. Както биха се изразили моите родители хипари — вибрациите бяха лоши.
Уморен съм, докато пътувам обратно към хотела, и когато влизам в стаята си, откривам, че някой е бил там преди мен. Лампата и телефонът ги няма на нощното шкафче, заменени от меркуриеви десетачета, подредени във формата на кръст. В горния край на кръста има нещо напълно неочаквано — захарно бял маршмалу21 с форма на птица, от онези, които се продават масово по Великден. Как им викаха?
Пиленца.
Бяло пиленце. И кръст.
Отначало не разбирам. А после — да! Грозното лице на Димент изниква пред очите ми. Сочи пощенската марка на картичката от Пойнт Арена. „За хората на вуду това е много важен ден. Свещен за Мараса. Затова Байрън е пратил картичката на този ден. Десети август. Нещо като… вуду Великден.“
И вече знам — кой, какво, кога, защо и как. Байрън Будро е „кой“ и онова, което ще направи, което иска да направи, е да убие момчетата — моите момчета — едното с нож, другото с пистолет. Ще се случи след четири дни по време на представление на „истинска магия“, което в сърцевината си е нещо като религиозна церемония. Вече знам всичко за това. Кой, какво, кога, защо и как.
Само не знам къде.
43.
Има десетки начини Будро да е научил, че съм по следите му, но фактът, че знае къде съм отседнал, стеснява кръга на потенциалните източници до хората в Лос Анджелис. Защото никой друг не знае, че съм тук.
Може да е било хлапето от книжарницата или някой от фокусниците, с които разговарях в Замъка. Оставих и хотелския си телефон на секретарите на фокусниците от Жълтите страници, така че ако решат да ми се обадят, да не се набутват с разговори по мобилния.
Няма значение. Байрън ме е открил и се е погрижил да го разбера, направо ми го е наврял в лицето. Това е факторът „злорадство“, за който говореше Шофлър — в чист вид.
В известен смисъл намесата му е добра новина. Означава, че излиза от прикритието си. Означава, че иска да играе. Може да сбърка и тогава аз ще го открия.
Но не мога просто да си седя и да чакам Байрън и Мерц да тръгнат след мен. Четири дни.
Сутринта имам среща с информационния брокер. Паркирам близо до офиса му в запуснат квартал близо до Китайския театър на Ман. Заключвам колата. Туристи клечат на разграфените циментови квадрати и слагат ръце върху отливките от ръцете на Арнолд, или Клинт, или Джулия. Нещо в начина, по който позират, шегуват се и се усмихват пред камерите ме потиска. Те са туристи и си правят кефа. Сигурно ми напомня как с хлапетата отидохме на ренесансовия фестивал.
21
Сладкарски продукт, първоначално приготвян от корена на бяла ружа; у нас познат най-вече във вид на големи разноцветни бонбони. Птицата представлява новоизлюпено пиле от маршмалу с жълта захарна глазура. — Бел.прев.