Връща се след пет минути с хартиена кесия на „Бъргър Кинг“. Изглежда малко нервен.
— Не се притеснявай — казвам му. — Не съм ченге.
Той се смее.
— Въобще не ми пука — казва той. — И без това в края на седмицата летя за Москва. Да ме арестуват? Тъкмо ще ме депортират за тяхна сметка. — Хили се самодоволно. — Може да се уредя и с място до прозореца.
Поглеждам в кесията. Пистолетът е трийсет и осми калибър, а не четиридесет и пети — факт, който изтъквам на хлапака. Изтеглям магазина.
— И има само три патрона.
Той пак свива рамене.
— Ми можеш да си напазаруваш и другаде. Аз това имам, сто процента. Ако щеш.
Взимам го.
И вече наистина нямам какво да правя, освен да си проверявам през десет минути пощата и съобщенията в очакване на реакция. Дълга нощ. Раздвижването се случва чак в 9:22 сутринта.
Един дилър от Сан Франциско има клиент, който се интересува от книгата. В зависимост от състоянието й, цената е без значение.
Отговарям с имейл, в който питам за името и адреса на клиента. „Мога да изпратя книгата, за да я прегледа. Може да я получи още утре сутринта.“
Уви! Дилърът не иска да ми даде тази информация, явно го е страх да не си загуби комисионната. „Ако изпратите книгата на мен — пише той, — мога да я покажа на клиента си следобед. Аз, разбира се, ще ви възстановя разходите по изпращането и застраховката.“
Само че това е невъзможно. Книга няма. Нито има гаранция, че купувачът е Люк Мерц. И въпреки това — друга следа и друг план нямам.
Замислям се дали да не хвана самолет до Сан Франциско и да се срещна с дилъра, но… няма да свърши работа. Без книга той дори няма да ме изслуша.
Което ме оставя само с информационния брокер. Защото едно нещо е сигурно. Дилърът — qjwynn@coastal.com — трябва да се е свързал с клиента си, след като е научил, че книгата се предлага за продан. Така че двамата трябва да са разговаряли.
Обаждам се на брокера, който потвърждава, че може да открие с кого е разговарял дилърът предния ден — но не и преди края на сметководния цикъл на телефонната компания.
— Докато не обработят данните, няма как да се добера до тях — обяснява той.
Объркан съм и се обаждам на човек, който знае много за базите данни. Чаз ми е приятел от колежа и се занимава с компютърни симулации — военни игри — за Пентагона. Оказва се обаче, че си няма и идея как бих могъл да се сдобия със списък на телефонните обаждания на книжния дилър.
— А има и друго — казва той, — откъде знаеш, че му се е обадил по телефона? Може да му е изпратил имейл.
Добър аргумент.
— И как да се добера до имейлите му?
Чаз се замисля.
— Знаеш ли му потребителското име?
— Да.
— Тогава ти трябва само паролата му.
— И как да я науча?
— Зависи. Ако работи с имейл програма, която му позволява да използва нешифровани пароли, можеш да заредиш автоматичен речник и да го пуснеш да проверява. Но това може да ти отнеме дни и най-вероятно ще те хванат.
— Защо?
— Защото ако сървърът има включена система за засичане на нарушители (което е почти сигурно), на всеки три секунди системата ще те засича и акаунтът ти ще се записва в архивиращата програма на сървъра.
— Което не е добре.
— Най-вероятно ще те арестуват. — Чаз прави пауза. — Разбира се — казва той, — винаги можеш да се опиташ да я налучкаш.
— Да я налучкам?
— Паролата — обяснява той. — Девет от десет души — почти всички — използват една и съща парола.
— Каква? — питам аз.
— „Парола“. Това е най-популярното. Също „промениме“ — и това се използва много. Както и „променитова“. Също имена на домашни любимци. Той има ли куче?
— Не знам — казвам му. — Може и да има.
— Опитай Шаро и Черньо. Джак.
— Стига бе! Няма да опитвам Шаро.
— Ами недей. Той какво работи? Казвам ти — за да налучкаш нечия парола, не ти трябва висше образование.
— Продава книги. Предимно книги за фокуси.
— Опитай Худини. Нещо такова.
Така и правя. Опитвам ги всичките, включително и „Шаро“. Когато не се получава, опитвам с имена на известни магьосници от книгите за магическо изкуство, които съм изчел.
блакстоун
каланг
търстън
келър
копърфийлд
зигфридирой
зигфрид&рой
блейн
маскелин
зоркар
лансбъртън
пен&телър
пенителър
джонделанд
карлкавана
Нищо. Опитвам друга тактика:
абракадабра
сезамотворисе
сезам
фокусмокус
мокусфокус
И страницата се отваря.
Отивам в кутийката за получени писма на дилъра — има дузина имейли от вчера. Сред тях има и едно от lxmertz@sequoia.net.
Интересува ме, разбира се, но първо искам да видя книгата.