Връщам се в колата, обръщам и потеглям назад към магистралата.
Половин дузина идеи как бих могъл да се вмъкна в имението прелитат през главата ми — да обезвредя пазача, да се прехвърля през металната ограда, да наема малка лодка и да се приближа откъм морето, да срежа бодливата тел, да се престоря на доставчик — но след кратък размисъл ги отхвърлям всичките.
Всички те носят един и същ риск. Какво ще стане, ако ме хванат? Щом периметърът на „Мистери“ е толкова добре охраняван, със сигурност има и вътрешна охранителна система. А и къщата — с моите деца изолирани в нея? Къщата ще е охранявана като крепост.
Ако се опитам да вляза сега и ме хванат, Будро няма да се поколебае да ме убие. Ще прибере трупа ми някъде, докато мине представлението, а след това ще се отърве от мен заедно с телата на децата ми. Някъде далеч оттук, ако трябва да гадая. Или пък просто ще ни изхвърлят в морето.
Подминал съм портата, навлизам в един завой и виждам полицейска кола на пътя. Решавам, че просто патрулират, но колата изведнъж светва като коледна елха, после извива да ми пресече пътя.
Чакам зад волана като добър гражданин. Подсещам се да си поема дълбоко дъх. Като по-млад се държах нагло с ченгетата, които ме спираха за превишена скорост, но след десетина години влизане и излизане от военни зони се научих да сдържам нрава си пред властите. Понякога младите войничета на пропускателните пунктове са толкова нервни, уплашени или безразлични към живота на другите, че почти всичко може да доведе до престрелка.
Бъркам в задния джоб, вадя шофьорската си книжка и изваждам документите на взетата под наем кола от жабката. Ченгето не бърза да излезе от патрулката. Накрая почуква на прозореца ми. Аз го свалям. Млад е, на двайсетина и нещо. Кожата му е пъпчива и носи едно от онези войнишки кепета с козирка.
— За какво става въпрос?
— Шофьорската книжка и талона — казва той.
Естествено. Въздъхвам и му ги подавам. Той оглежда документите, после тръгва назад към колата си. Стои там дълго, може би десет минути и чак тогава се връща, без да бърза. Подава ми документите.
— По каква работа сте тук, сър?
— Обърках пътя. — Той ме поглежда. — Хм.
Опитвам се да потисна импулса си да се разприказвам. Колкото по-малко казваш в разговор като този, толкова по-добре. Хлапето обаче е от търпеливия вид, а аз не мога да си държа устата затворена.
— Исках да погледам океана — казвам аз. — Може и да не е най-доброто време за такова нещо. През нощта. Къде все пак е пътят към обществения плаж? Мислех, че е тук някъде.
Той килва глава настрани.
— Наблизо ли сте отседнали?
— В „Брейкърс Ин“ — казвам му аз, доволен, че мога да отговоря смислено поне на този въпрос. „Брейкърс Ин“ е добро място, от онези, в които би отседнал един честен и платежоспособен гражданин.
Той кима.
— Знаете ли защо ви спрях?
Клатя глава.
— От „Мистери“ се обадиха с оплакване. Някаква кола се движела много бавно покрай имението. Реших, че може да е контрабандист или пък някой, който оглежда мястото с цел обир.
— Не — казвам с усмивка аз. — Просто турист. — Посягам назад за предпазния си колан и го дръпвам през гърдите си.
— Излезте от колата, сър — казва той.
— Какво?
— Океана можете да го видите съвсем добре и от „Брейкърс Ин“.
— Но не можеш да се поразходиш по брега — възразявам аз. — Само това исках да направя. Хайде стига, аз…
— Нещо не е наред — казва той отсечено. — Излезте от колата.
Правя го. Той ми казва да опра длани върху капака. Обискира ме. Казва ми да остана така, докато се обади за „подкрепление“.
След двайсет минути пристига втора патрулка с включени светлини. Следва кратък разговор — в резултат на който двамата полицаи решават, че имат основание да претърсят колата ми. Слагат ми пластмасови белезници като „предпазна мярка“.
През четиридесетте секунди, докато намерят пистолета ми, аз се боря с изкушението да изскоча от патрулката и да си плюя на петите. Заставям се да мисля за момчетата. Няма да им помогна, ако ме застрелят в гръб, което най-вероятно ще се случи, ако побягна. Как позволих да се стигне до това? Иде ми сам да се застрелям заради глупостта си — трябваше да оставя пистолета в хотела. Къде ми е бил умът? Какви са последствията за притежание на незаконно оръжие? Какви са законите за огнестрелните оръжия в Калифорния?