Чакам обещания разговор. Толкова съм изтощен, че за момента ми липсва достатъчно енергия да се замислям за предмета или целта му. Ясно е, че момчетата не са намерени (иначе новият екип нямаше да навлезе в гората), а това е единственото, което наистина ме интересува.
Шофлър премята голямата си ръка през раменете ми и казва, че е време да се прибера вкъщи. Аз моментално възразявам, но той спокойно ми напомня за две неща.
— Нямаме доказателства за отвличане — започва той. — Вярно, намерихме обувката, но… — тук той свива рамене, — самият вие не можете да я идентифицирате със сигурност.
— Сигурен съм, че е на Кевин.
— Сигурен сте, че е неговата обувка, защото той има такива и защото го няма.
— И защото беше там, край турнирната арена.
Шофлър клати глава.
— Имате ли представа колко деца минават през арената всеки уикенд? Кой знае откога стои там тази обувка? Много деца имат такива маратонки. — Пристъпва от крак на крак. — Ако все пак се касае за отвличане и се получи обаждане, похитителите няма да оставят съобщение на телефонния ви секретар. Ще искат да говорят с вас.
Кимам.
— Ще трябва да поставим подслушвателно устройство на телефона ви, а това ще стане много по-бързо, ако сте си у дома — иначе ще трябва да подпишете формуляр, който да изпратим на колегите, да им пратим и ключове — дълга и широка. Ако сте там, за два часа ще е готово.
— Добре.
Той свива устни за момент, кривва глава.
— И друго — продължава Шофлър, — при всичките тези хора и хеликоптери нещата не могат да останат в тайна. Искам да кажа, че ще се появи още в ранните новини под формата на някакъв бюлетин, а в редовните сутрешни новини… — Той клати глава. — Е, вие го знаете по-добре и от мен.
— Да — отвръщам.
Шофлър е прав. Трябваше и сам да се сетя. Само че се замислям чак сега.
Родителите из цялата страна вече са на нокти заради скорошната серия от широко отразени отвличания и изчезвания на деца. В момента в Калифорния се води съдебно дело за отвличане и убийство на петгодишно момиченце. Това е атмосфера, в която вестта за ново изчезнало дете моментално се превръща в голяма новина от национален мащаб.
А от медийна гледна точка изчезването на Кевин и Шон си е чисто злато — симпатични близнаци изчезват по време на рицарски турнир, сред дами в кринолини и мъже с жабо. Няма да е просто новина, ще е сензация.
— И това е добре, определено е добре — казва Шофлър. — Време е да потърсим помощта на широката общественост. А медиите ще ни я осигурят.
Спира да говори и чака да кажа нещо. Разбирам, че очаква от мен да стигна до някакъв извод, но не мога да се сетя какво по-точно цели.
— Сигурно имате близки — най-накрая казва инспекторът търпеливо, — които не бива да разберат за това от телевизията или защото някой репортер ги е потърсил.
Господи! Лиз! Ще трябва да кажа на Лиз.
— Мисля, че трябва да си идете у дома.
Забил съм поглед в краката си. Лиз.
— Крис — продължава Шофлър и кима към полицай Кристиансен — ще дойде с вас.
— Ще се оправя — казвам. Шофлър явно смята, че не бива да оставам сам, но най-малко от всичко искам Кристиансен да ми прави компания.
Шофлър не ми обръща внимание и кима на полицая, после тръгва с нас към изхода на комплекса.
— Заредена ли е батерията на телефона ти? — пита той Кристиансен. Полицаят откачва телефона от колана си и отваря капака му.
— Пълна е.
Вън е тихо. Шумът от движението по магистралата едва се долавя. Бърборенето на цикадите се усилва и спада ритмично. Хеликоптерът временно се е оттеглил да зареди гориво. За миг ми се струва, че чувам далечните викове на издирващия отряд, но после лек вятър зашумява в клоните на дърветата и поглъща звука.
Вървим през малката група коли и полицейски патрулки, паркирани близо до входа на панаира.
— Е — казва Шофлър и преглъща една прозявка, — тук ще направим всичко по силите си.
Подава ми ръка и аз я стискам. После плясва Кристиансен по рамото и тръгва обратно към щаба.
Пред нас се шири огромното празно пространство на паркинга. В далечния му край се вижда четвъртитата фигурка на джипа, сам сред голямото поле. Кристиансен върви до мен и притеснено и на пресекулки говори за „един случай на отвличане, по който работих преди няколко години“.
— Намериха хлапето във Флорида — казва той. — В задния двор на гаджето й.