Рекс Стаут
Убийството на 83-та улица
Глава 1
Това се случва един-два пъти седмично. Двамата с Лили Роуън се връщаме от концерт, гости или хокеен мач, излизаме от асансьора и тръгваме към вратата на нейния апартамент на последния етаж в сградата на Шейсет и трета улица между Медисън и Парк Авеню. Там възниква въпросът с ключа. Всеки от двама ни се пита дали не трябва да се дръпне и да остави другия да отключи. Никога не сме обсъждали това и винаги става едно и също нещо. Щом излезем от асансьора, тя изважда ключа си и ми хвърля усмивка, която означава: „Да, и ти имаш ключ, но това е моята врата“, а аз се усмихвам в отговор и влизам след нея. Разбрали сме се, че моят ключ е за ситуации, които възникват рядко.
Този четвъртък през август се връщахме от бейзболен мач — прекарахме следобеда на Шей Стейдиъм да гледаме как „Мете“ разгромяват „Джайънтс“. Така и стана — „Мете“ спечелиха с 8 на 3. Когато Лили отключи вратата, беше едва пет и двайсет. Влязохме, тя извика на Мими, прислужницата, че вече си е вкъщи и отиде в банята, а аз прекосих кашанския килим с размери шест на десет метра към барчето в ъгъла на хола, за да взема джин, лед, тоник и чаши. Когато излязох на терасата с подноса, тя вече седеше на масичката под навеса и разглеждаше таблицата с резултатите от мача.
— Страхотно! — каза тя, като сложих подноса пред нея. — Харелсън отбеляза три точки и спечели две обиколки. Ако беше тук, щях да го прегърна. Браво!
— В такъв случай добре, че не е тук. — Подадох й чашата и седнах. — Ако го стиснеш по-силно, може да си счупиш някое ребро.
— Аз си тръгвам, мис Роуън.
Двамата се обърнахме. Младата жена на вратата на хола работеше отскоро при Лили. Бях я виждал само два пъти — изглеждаше приятно и за ръст един и шейсет беше точно толкова закръглена, колкото трябва, а топлият тен много подхождаше на умните й кафяви очи. Имаше тъмнокестенява коса, прибрана назад. Казваше се Ейми Деново и беше завършила колежа Смит през юни. Лили я беше наела преди десетина дни за сто долара седмично да й помага в търсенето и подреждането на материали за книга, която някакъв човек се канеше да пише за баща й — той беше натрупал състояние от строителство на канализации и прочее и й беше оставил достатъчно авоари, за да поддържа десетина луксозни апартаменти като този.
Двете размениха няколко думи и Ейми си тръгна, а ние продължихме да говорим за бейзбол, главно за отбора на „Мете“, неговите предимства, ако изобщо има такива, освен Томи Дейвис, Бъд Харелсън и Том Сийвър и какво би постигнал в бъдеще, стига да сме живи да видим. Довършихме бавно питието си и в шест станах да си ходя, така че Лили да има достатъчно време да се преоблече. Беше канена на вечеря, където присъстващите възнамеряваха да премахнат градската беднота посредством речи. Аз имах среща в по-късен час и възнамерявах да наруша благосъстоянието на едни мои приятели, като извадя някое и друго асо.
На партера обаче бях заловен. Портиерът Албърт тръгна да ми отвори вратата, когато някой ме повика по име. Обърнах се — Ейми Деново стана и се приближи към Мен. Усмихна ми се много мило и попита:
— Бихте ли ми отделили няколко минути за един съвет?
— Разбира се — отвърнах аз.
Тя погледна Албърт, който разбра намека и се отдалечи.
Предложих й да седнем и се насочихме към пейката до стената, но вратата пак се отвори, влязоха мъж и жена, тръгнаха към асансьора и застанаха пред него.
— Тук е доста оживено — каза Ейми Деново. — Помолих ви за няколко минути, но ми се струва, че може да е повече. Имате ли време? Освен това, става дума за нещо много лично… Искам да кажа — лично за мен…
До този момент не бях забелязал трапчинките на бузите й. Те винаги стоят очарователно на по-тъмна кожа.
— Вие сте на двайсет и две — казах аз. Тя кимна.
— В такъв случай може би ще е достатъчна една минута. Не се женете за него сега. Много сте млада. Почакайте поне година и…
— О, не е това. Става дума за нещо много лично…
— Според вас бракът не е ли нещо много лично? Точно там е лошото. Ако имате предвид няколко часа, а не няколко минути, съжалявам — имам среща в осем, но знам едно заведение на ъгъла, където сервират алкохол и правят вкусни сандвичи с яйца и аншоа, стига да обичате аншоа.
— Обичам.
Вратата пак се отвори, влязоха две жени и тръгнаха към асансьора. Тук явно не беше място да се обсъждат прекалено лични въпроси.
Ейми ставаше за разходка — не избързваше, не изоставаше и не се превземаше. По това време, през август, в задната част на „Хладилника“ се намират свободни места. Седнахме на — масата в ъгъла, където двамата с Лили често похапваме. След като сервитьорката взе поръчката, попитах дали не иска да отложи личната част, докато сложим някой залък в уста. Тя поклати глава.