— По-добре направо да… — Ейми помълча десетина секунди и после каза на един дъх: — Искам да намерите баща ми.
Погледнах я учудено.
— Да не сте го загубили?
— Не, не съм го загубила… Защото никога не съм го имала. — Произнесе тези думи бързо, като че ли някой се готвеше да й попречи. — Реших, че трябва да кажа на някого. Това беше преди месец. После си намерих работа при мис Роуън, разбрах, че ви познава, срещнах се с вас и разбира се чувала съм за вас двамата с Ниро Улф, обаче не искам той да се занимава с тази работа, искам вие да я свършите.
Трапчинките бяха изчезнали, а умните кафяви очи бяха приковани върху мен.
— Това няма да стане — отвърнах. — Аз съм на щатна работа при мистър Улф двайсет и четири часа на ден, седем дни седмично, ако е нужно и не приемам самостоятелни поръчки. Но сега разполагам с един час… — погледнах часовника си — и двайсет минути, така че ако искате съвет, може и да ви дам. Безплатно.
— Трябва ми нещо повече от съвет.
— Виене може да прецените. Вие сте заинтересована страна.
— Наистина е така. — Тя не сваляше очи от мен. — Не бих могла да разкажа това на никого, освен на вас. Абсолютно на никого. Когато ви видях за първи път миналата седмица, почувствах, че вие сте единственият човек в света, на когото мога да се доверя. Дотогава не бях изпитвала такова чувство към никого — нито мъж, нито жена.
— Това е направо страхотно. Но не е нужно да ме четкате. Споменахте, че никога не сте имали баща.
Сервитьорката се появи с напитките и сандвичите и Ейми отмести поглед от мен. Когато ни сервираха и пак останахме сами, направи опит да се усмихне.
— Не говоря в преносен смисъл. — Тя понижи глас и се наложи да наостря уши. — Говоря буквално. Никога не съм имала баща. Не знам кой е той. Не знам дали е жив. Не знам как всъщност се казвам. Никой не знае за това — никой. Сега вие знаете. Това е. Според мен Деново не е истинското име на майка ми. Според мен тя никога не е била омъжена. Знаете ли какво означава Деново, тези две латински думи — de novo?
— Става дума за нещо ново. „Нова“ е нова звезда.
— Означава „отначало“. Започнала е всичко отначало. Нарекла се е Деново. Искам да знам със сигурност.
— Не сте ли я питали?
— Не. Исках да я питам, канех се и вече щ мога. Тя умря.
— Кога умря?
— През май. Само две седмици преди да се дипломирам. Прегази я кола. Шофьорът е неизвестен.
— Хванаха ли го?
— Не, не са. Още го търсят, поне така твърдят.
— Нямате ли роднини — сестра, брат…
— Не. Нямам никакви роднини.
— Трябва да имате. Всеки има роднини.
— Не. Нямам. Естествено, може и да имам някакви роднини под истинското й име.
— Нямате ли братовчеди, чичовци, лели?
— Не.
Ставаше много объркано. Или по-скоро — прекалено просто и ясно. Познавам хора, които обичат да се преструват на самотници, но Ейми Деново наистина беше съвсем сама — в нейния случай не ставаше въпрос за фантазии. Предложих й да опитаме сандвичите, тя взе един и отхапа. Естествено, когато за първи път седя на една маса с някого, независимо дали е мъж или жена, следя дребните неща — те казват много за човека, но този път не се занимавах с това, защото начинът, по който се хранеше, дъвчеше, преглъщаше и облизваше устни, нямаше отношение към неприятностите й. Забелязах, че не страда от липса на апетит, а тя доказа, че обича сандвичи с яйце и аншоа, като си изяде всичко. Попита ме дали тези сандвичи влизат в любимото меню на Ниро Улф, а аз отвърнах, че той вероятно би се изсмял презрително само като чуе за това. Щом опразнихме чиниите, тя ми каза, че не е предполагала колко ще огладнее, когато разкрие на някого тайната, пазена толкова дълго време, но станало точно така. Усмихна се леко и трапчинките пак се появиха на бузите й.
— Всъщност толкова малко познаваме самите себе си, нали така?
— Зависи — отвърнах. — Едни хора се познават прекалено добре, други — недостатъчно. Аз например не искам да знам защо някои сутрини ставам от леглото като в мъгла. Ако знаех, може би щях да си загубя съня. Но не ми пука, винаги се оправям. Що се отнася до вас, вие не, сте в мъгла, а под светлината на прожектор, който сте насочили към себе си. Защо просто не го загасите?
— Не съм го запалила аз. Виновни са други, най-вече майка ми. Аз не мога да го загася.
— Добре. Кой е най-важният въпрос за вас? Истинското име на майка ви и така нататък, или баща ви?
— Баща ми, разбира се. В края на краищата, живях с майка ми цял живот и сигурно това, че искам да науча истинското й име и разни неща за нея, е чисто любопитство. Но все нещичко трябва да знам за баща си. Жив ли е? Кой е той? Какъв е? Нали нося неговите гени.