Глава 2
За изпълнението на петъчната програма трябваше единствено да следвам сценария. В десет без петнайсет излязох от старата кафява къща на Западна трийсет и пета улица, отидох до гаража на ъгъла на Десето авеню да взема херона, който Улф само притежава, а аз само карам, и потеглих към Лонг Айлънд — той беше там на тридневно гостуване при Луис Хюит, собственик на десет хиляди орхидеи в две трийсетметрови оранжерии. На връщане към Манхатън Улф седна на задната седалка, вкопчи се както обикновено в монтираната по поръчка дръжка, защото според него човек не бива да се доверява нито за миг на никой автомобил и се наложи да внимавам за неравности по пътя и да избягвам резки маневри. Само че не заради Улф, защото според моята теория за него е полезно да бъде пораздрусан, а заради саксиите с орхидеи в багажника, които не бяха опаковани в сандъчета, а две от тях бяха нови кръстоски Laelia, получени от schroederi и ashworthiana. Сигурно струваха няколко бона, но по-важното беше, че никой в света освен Хюит, а сега вече и Улф, няма такива орхидеи. Паркирах пред старата кафява къща, натиснах клаксона и Теодор Хорстман излезе, както се бяхме уговорили, за да ми помогне да пренесем саксиите с асансьора до оранжерията. Улф си взе чантата сам. По този въпрос имам не само теория, но и правило. Нужни са му физически упражнения. Когато се върнах в офиса, той вече седеше зад бюрото на единствения стол, който смята за задоволителен по отношение на теглото и размерите си и преглеждаше насъбралата се поща. Фриц влезе след мен да съобщи, че обедът е готов. На масата в трапезарията, както винаги, беше забранено да се говори за работа, пък и нямахме работа, която да обсъждаме, а аз изобщо не се канех да споменавам за проблема на Ейми Деново — нито в този, нито в който и да е друг момент. Разговорът на масата може да е на всякаква тема, обикновено избрана от Улф, но този път аз започнах първи и докато си сипвах от сребърния поднос, отбелязах как някой ми е казал, че шиш-кебапът е не по-лош, а може би още по-вкусен, ако се сготви с ярешко вместо с агнешко. Улф отвърна, че всяко ястие става по-хубаво с ярешко вместо с агнешко, само че прясно ярешко месо от правилно заклано животно, приготвено както трябва, изобщо не може да се намери в Ню Йорк и околностите. После се прехвърли от темата за месото към лексикологията и заяви, че името шиш-кебап е неправилно. Би трябвало да се казва „сих-кебаб“ — произнесе думата буква по буква. Така било в Индия, откъдето произлиза. На хинди или урду „сих“ е тънка желязна пръчка, заострена в единия и завършваща с ухо в другия край, а „кебаб“ означава кюфте. Някой глупак от Западното полукълбо, продължи Улф, го е нарекъл шиш вместо сих и ще е заслужено, ако не е вкусвал друг сих-кебаб освен от старо жилаво магаре. Вече довършвахме малините, поляти с крем, приготвен от Фриц в тенджера с двойно дъно, със сметана, захар, жълтъци, шери и счукани бадеми, а той все още коментираше хората, които осакатяват чуждиците, и млъкна чак когато седна на бюрото си пред писмата, а аз се захванах да нанасям в картотеката придобивките, измъкнати от Луис Хюит след толкова дълги увещания.
В четири часа той пое с асансьора към оранжерията на покрива за редовната двучасова следобедна среща с Теодор и орхидеите, а аз се качих по стълбите на втория етаж в моята стая, за да си свърша някои дребни лични работи, например да прегледам чорапите си и да сменя лентата на собствената си пишеща машина. Тези операции винаги отнемат повече време, отколкото предполагате, и когато чух звънеца, който е свързан и към моята стая и погледнах часовника си, с учудване видях, че е шест без двайсет. Оставих на Фриц да отвори, както обикновено, когато не съм долу, но след две минути домофонът позвъни, вдигнах слушалката и Фриц ми съобщи, че някаква млада жена, която се представила под името Деново, — желае да ме види. Помолих го да я покани в предната стая.
Като изкачите стъпалата пред старата кафява къща и влезете, втората врата по коридора вляво е за офиса. Първата води към така наречената предна стая, която не се използва много — тук главно паркирам хора, нежелани в офиса. Мебелировката не е нещо особено, примерно като в офиса или в кухнята, защото Улф рядко влиза в тази стая и тя не го интересува. Ейми Деново седеше на стол до прозореца. Стана и каза:
— Ами аз дойдох.
— Виждам — отвърнах аз и се приближих към нея. — Много ми е приятно и не искам да съм груб, но според мен вчера се изразих съвсем ясно.
— О, съвсем ясно се изразихте. — Тя се опита да се усмихне, но не излезе нищо. — Реших, че трябва да ви видя пак и сигурно да се срещна с Ниро Улф и затова… направих нещо.
Под лявата ръка носеше кафява кожена чанта с голяма катарама. Отвори я и извади пакет, увит във вестник и стегнат с ластик. Подаде ми го, а аз го взех, защото не исках да съм груб.