Пак онова изражение: два реда блестящи и здрави бели зъби отгоре и отдолу ми се усмихват.
Обичам решителните хора, но ако тази решителност се изразява да ме свалят, не ги обичам. Не мога да ги обичам.
С най-сухия си глас му казах: „Благодаря ти.“ Изпратих го до вратата. Нещата се бяха объркали. Една невинна връзка се беше превърнала в материал за изнудване, след това в заплаха и ето че накрая опря до убийство. Както винаги полицията щеше да забрави този „травеститски инцидент“ и да го прибере по рафтовете. А кой знае какво се криеше в този случай.
Изведнъж се сетих за писмото и снимките. Причината за убийството! Тези, които бяха скрити в дома на сляпата майка на Февзи. Всеки момент можеха да намерят жената. И тогава! Възможно е да извършат дори още едно убийство. Трябваше да открия час по-скоро майката. Преди тях! Жената имаше нужда от защита. Беше ясно, че е по-добре писмото и снимките да не попадат в техните ръце.
Бързо взех решение. Пак на мен се падаше работата.
6
Не знам адресите на момичетата в клуба. Тоест на повечето от тях. Естествено, има такива, у които съм ходила, но не им знам адресите. Не знам дори истинските им имена. В такъв случай въобще не беше нормално да знам къде е домът на майката на травестита Февзи, по прякор Бусе, за която бях чула, че живее в Тешвикие. Нямах представа дори каква е фамилията й. Със сигурност са го съобщили по телевизионните новини. Но нямаше да го повторят до късната емисия. Можех да го науча от съдебна медицина или от полицията. Но щеше да отнеме много време. А моето бе ограничено. Всеки момент можеха да открият възрастната жена и да вземат писмото и снимките.
Опитах да се сетя с кои от момичетата беше близка Бусе. Тя беше по-възрастна от тях и затова се опитваше да стои на дистанция от повечето. Вярваше посвоему, че изглежда някак си по-благородна. Като травестит беше малко странна. Докато мнозинството момичета обличат фрапантни нощни дрехи или нещо секси, Бусе/Февзи в името на благородството идваше в клуба със странни розови класически костюми на Шанел. Другото й „аз“ беше или Катрин Деньов, или Сабин Азема. Няколко пъти съм я виждала на терасата на Етап Мармара да пие чай, облечена в доста изискани костюми. Прекалено гримирана, доста кокетна, но си имаше специфично излъчване.
Веднага се обадих на Хасан от клуба. Трябваше поне да се заемем с погребението. Ако я оставим и семейството й не я прибере — често се случва да не ги приберат, — предават тялото на медицинските факултети като труп за обучение. А с какви точно намерения ги изследват студентите, не знам. Да учиш анатомия по мъжко тяло с щръкнали гърди и лице, изпълнено със силикон от скулите до устните. Светът се променя, нали?
Хасан беше гледал новините. Той също не можа да си спомни фамилията. Попитах го с кого се срещаше тя. Доста мисли, изброи имената на половината от момичетата едно по едно и после по същия начин се отказа. Накрая се спря на София, от старите. Попитах го дали е същата София, която познавам аз.
— За бога, тя не се ли пенсионира отдавна?
— Да — отвърна Хасан. — Вече не се появява много. Живее затворено. — Спря за момент. — Май — добави.
— Къде да я открия?
— Все още живее в Чаталчешме.
— Хасан, кажи ми направо. Знаеш ли къде живее, или не?
— Ходих един път. Не съм сигурен дали ще успея да го открия.
— Отговори ми с „да“ или „не“.
Не обичам увъртащите хора, не мога да ги обичам.
Помисли. Може би поради сериозността на гласа ми отговори с „да“. Браво на теб, Хасан! След което вметна:
— Но знаеш, че не те обича. Ако те заведа в дома й, ще ме разкъса.
— Да, знам — казах.
Това бяха скучни теми. Да, признавам, че и между нас има непримирими фракции. Не всяко момиче показва на другото приятелство, преливащо от хуманни чувства. Има дори и вражди. И то колко много.
— Дори те мрази. Никога не успя да ти прости затова че й открадна приятелчето, което се казваше Синан. И краят на света да дойде, няма да ти помогне.
Хасан не е човек, на когото може да се има доверие, но нямаше нужда да подкрепя София. Мой служител — на страната на София! Бих се ядосала на това.
— Абе, Хасан, не ме подлудявай, няма да ми помага на мен. Тази работа е сериозна. Трябва спешно, много спешно да стигна до майката на Бусе.
— Защо?
Помислих за момент и реших, че има право да ме попита. Бусе/Февзи не беше от най-обичаните от мен момичета, с които се срещах. А настоящият ми интерес беше над частичното ми шефство. Заслужаваше малко обяснение.