— Разбирам — казах. — Ако искаш да отидем заедно при леля Сабиха. Понеже аз няма да мога да открия сама апартамента.
— Не разбрах какво искат всички от тази сляпа жена. Преди малко и онези дъртаци също попитаха за адреса й. — Тревога. Тревога! При това червена тревога! Значи, имаше още някой тук.
— Како, а ти какво им каза?
— Те не попитаха мен — отвърна тя. — Май не ме харесаха. Говориха с всички останали момичета, освен с мен. Да, тогава и не бяха толкова много. Скъпа, огледай се наоколо. Навсякъде е пълно с обратни. Колко хубаво, нали?
Несъзнателно се обърнах и погледнах. Беше права. Броят на момичетата се увеличаваше постоянно. Тези новини се разпространяваха като вълна от ухо на ухо, от джоб на джоб. Всеки, щом чуеше, идваше.
— Маме, още е рано, няма клиенти, баровете са празни, семействата все още са по улиците. Каква работа имат. Ето ти работа! Атакуват моргата. Като че ли тукашните са убили Бусе.
— Добре — онези хора кои са били, защо са търсили леля Сабиха?
— Намери точната жена за тези въпроси. Нали приказката е „намери точния човек“ и аз затова винаги казвам „намери точната жена“ — допълни думите си със звучен смях. Главата й отново остана върху рамото.
Усмихнах се сладко-сладко. Изгледа ме с крайчеца на очите си. Размята косите си и главата й се обърна отново към мен.
— Сигур са полицаи, де да знам. Иначе за какво ще искат да видят дъртаците сляпата Сабиха.
— Добре, къде отидоха?
— Че аз откъде да знам! Освен това ти к’во толкова питаш. Какъв ти е проблемът? Да не би… и ти да си ченге или нещо такова. Все въпроси, все питания, към всеки, когото видиш.
— Ти пък, откъде ти хрумна сега? Познаваме се от толкова време.
— От толкова време, но при всяка среща все ми задаваш въпроси. „Какво знаеш“, „Какво чу?“ Кръстосан разпит. Кълна се, сега се издразних.
— Не се вдетинявай де. Ако и ти постъпваш така, какво биха направили останалите. Познаваш ме, малко съм любопитна.
— Не обичам всезнайковците, дразня се — каза тя.
— Ти пък, опитвам се да помогна на жената. Виж, майката на Бусе, леля Сабиха, може да е в опасност. Убийците на дъщеря й навярно ще намерят и нея. Не мога да ти разкажа тук всичко, което знам. Бусе дойде при мен снощи, тоест тази сутрин. Каза ми, че някой е влязъл в дома й. Страхуваше се.
Ококори очите си с учудване и любопитство, извади толкова глас, колкото да се чуе в целия квартал, и извика в ухото ми:
— Кой е влязъл в дома на Бусе?
Всички глави наоколо се обърнаха към нас. Бученето прекъсна на момента. Всички уши бяха наострени. Гледаха ни, слушаха ни. Слава богу, и тя забеляза. Започна да шепне:
— Кой?
— Не знам, и аз това се опитвам да открия. Имам нужда от помощ. Не знам какво да направя. А ти намери да се дразниш на мен.
— Ами откъде да знам, скъпичка, издразних се. Аз като се издразня веднъж, и край. Всичко свършва накуп. И в кашон да съм, щом се издразня, ставам. Ако ще Кадир Инанър да е, приключва в същия момент. Виж, него много го харесвам. Според мен колкото е по-възрастен, толкова по-хубав мъж става. Само да поиска, веднага ще дотичам. Ще си вържа главата и ще седя до коленете му. Роб ще му стана, разбираш ли.
Потокът на мисълта й и говоренето й във форма на неороман в стил Натали Сарот направо ме разби. Веднага промених мнението си за интелекта й. Успях да се сдържа и да не се засмея.
— Тук е трудно да разговаряме. Ако искаш, да пийнем някъде по един чай и да си поприказваме. Имам нужда от твоята помощ.
Все още се оглеждаше наоколо. Навалицата се увеличаваше, личеше си, че тя не иска да изпуска шоуто, не иска да пропусне възможността да излезе и да се забавлява. Нямаше време за нерешителност. Хванах я за ръката.
— Хайде да тръгваме, ще ти разкажа.
7
Веднага щом се качихме в колата, разказах на Гьонюл онази част от историята, която тя трябваше да знае. Хюсеин, който по един ненатрапчив начин слушаше много внимателно, също се информира допълнително. Дори накрая се намеси и сам разказа как сутринта срещнал Бусе пред клуба, докато тя панически търсела мен, и я докарал у нас. Освен това с най-емоционалния си мъжки глас добави, че не съм го пуснала у дома и съм отказала неговата помощ, и зачака одобрение. Кака Гьонюл веднага му го даде: