— Готин като лъв. Може ли да не помогне. Със сигурност би бил полезен. Нали?
Хюсеин се размекна от комплиментите. Сякаш смяташе, че със съгласието на Гьонюл е получил и моето.
— Не е ли така? — каза той и ми намигна неуместно.
Този Хюсеин си търсеше боя, след като приключим. В центъра на квартала от бордюр на бордюр, със салта във въздуха.
Гьонюл беше забравила какво търсим и се бе концентрирала върху Хюсеин.
— Откъде си?
— Истанбул — рече Хюсеин. — Цялата рода сме от Истанбул. И по майчина линия, и по бащина.
— Истанбулците са вежливи хора. Обичат игрите в леглото.
Стана ми интересно с кой метод на сравнение и оценка стигна до това обобщение.
— Той си е мъжкар. Топлината му би стигнала за всяко момиче. Истинските мъже нямат време за свенливост. Те не преследват, тях ги преследват.
Ако се съди по начина, по който въртеше очите си, Гьонюл много беше харесала Хюсеин, обявяваше намерението си да го „грабне“, ако аз продължа да кокетнича.
— Летните нощи са достатъчно горещи — казах. — Понякога трудно понасям даже собственото си тяло.
Хюсеин не пропусна възможността.
— Можем да те охладим при необходимост — намеси се той и веднага върна онази мазна усмивка.
Нагъл тип. Това вече беше прекалено. Без да се съобразявам, че се движим доста бързо по булевард „Ватан“, го пернах силно по врата, под лявото ухо, така че да го заболи здраво. Естествено, привидяха му се светкавици от удара. Издаде странен звук. Но, браво, продължи по пътя, без да се разсейва.
— Е, обиждаш ме сега. От снощи насам зарязах всякаква работа и ти служа като частен шофьор. А виж ти какво правиш. Пошегувахме се, нали. Разбрах, каза ми „не си мой тип“. Добре. От три часа сме заедно в колата, един път не се случи да си отвориш устата и да кажеш нещо. И това добре. Но поне не ме наранявай де! Какво сега, лошо ли е, че те харесвам.
— Прав е. — Само това оставаше — Гьонюл да го подкрепи. — Мъж с вежди и очи е. Млад. Красив. Точно като мистър от конкурс за красота е.
— Извинявай, но както разбираш, в момента съм достатъчно напрегната. Трябва да побързаме. А твоята свалка отгоре на това ме изкара извън релси.
Гьонюл ме ощипа в смисъл на „браво“ с тутакси придобита близост. Въобще не обичам такива неща. Усмихнах се насила. Продължи да ме подбутва в смисъл на „продължавай“.
— Хайде, поне кажи къде отиваме, за да може Хюсеин да се насочи натам — добавих аз.
Гьонюл се намръщи, че въпросът с игривите шегички приключи, и ме погледна с най-неразбиращия си и наивно-глуповат поглед:
— Ти ни покани, майче, да пийнем някъде по нещо. Да не излезе сега, че аз се правя на интересна.
Хюсеин скочи:
— Како, майката на госпожа Бусе, как се казваше, нали искаме да отидем у тях.
Гьонюл се приготви да се заяжда:
— Майка ти е кака.
— Сабиха — намесих се аз.
— Но е много далеч. Чак там, където дяволът сере мед. Поне да хапнем нещо и после да отидем, дори още не съм вечеряла. От тъга усещам ли се какво правя въобще. Ей тъй набързо излязох сутринта. — Погледна се как изглежда, като че ли за първи път се виждаше. — Много неподходящо съм се облякла. А тези обувки колко старомодно изглеждат.
Хюсеин продължаваше да ни върти в кръг между булевард „Ватан“ и булевард „Миллет“.
Хванах я за ръката, без да й причинявам болка, леко я стиснах и й казах:
— Виж, трябва да побързаме, в противен случай на възрастната жена може да й се случи нещо. След това ще отидем на някое хубаво място и ще вечеряме.
— Няма ли да стане късно?
Някои мозъчни клетки на Гьонюл със сигурност бяха загубили функциите си.
— Защо да стане късно… Дори в Етап сервират до два часа след полунощ.
— Мен няма да ме пуснат там.
— Където кажеш, там ще отидем. Дай адреса. Хайде.
Стиснах здраво ръката й. Този път я заболя. Очите й се уголемиха, беше разбрала, че работата е сериозна.
— Ох! Заболя ме. Каква е тази сила, како, като истински лъв си, кълна се… да завием оттук. Към Коджа Мустафа Паша.
В последния момент с едно добро измъкване преминахме от лявото платно в най-дясното и оттам влязохме в улицата. След като се поклатихме около десетина минути из преките, стигнахме „чак там, където дяволът сере мед“. Във въздуха се носеше гъста миризма на пушек. Палещите барбекю на балкона през лятото бяха умирисали цялата улица.