Този път ни отвори стопанинът на дома. Беше от тези, които от много отдавна не съм виждала, стоящите у дома с вратовръзка. Дори и копчетата на яката му бяха закопчани. Също като жена му, и той имаше глуповата усмивка. Изглеждаше, сякаш вижда приятели, които чака отдавна.
— Заповядайте… Влезте.
Явно съпругата с бузи като ябълки беше разказала за нас, съпругът бе подготвен, посрещаше ни.
— Не — отказах аз, — благодаря ви. Търсихме госпожа Сабиха, жена ви ни накара да погледнем в номер седем.
Паникьосан, да не кажа нещо друго, Хюсеин се намеси:
— И тях ги няма у дома. Звъняхме, никой не отговори.
Усмивката на господина с вратовръзката замръзна, погледна изненадано.
— Не може да бъде. Невъзможно е. Госпожа Хамийет дори не си затваря вратата, винаги е отворена. Тя не дочува. Оставя вратата притворена, защото се страхува, че някой може да дойде и тя да не чуе. Бутнете, ще се отвори.
Бедата казваше „идвам“. Сега ще поиска да дойде с нас горе и да ни покаже как вратата стои леко притворена, ще открием трупа още веднъж с него и приключението ни в районното управление ще започне и ще продължим заедно. Не, не исках това.
С едно движение той се изниза от кафявите си пантофи, имитация на кожа, които беше обул с бели чорапи, и нахлузи чакащите пред вратата обувки, които вече бяха станали на чехли от подпетяване. Хюсеин го хвана за ръцете:
— Е, бате, няма нужда да се разкарвате.
— Е, може ли, няма проблем. Ето го къде е горният етаж. — След това извика към къщи: — Айнур, аз ще кача гостите до госпожа Хамийет и се връщам.
Още преди да е довършил изречението, между краката му се появи дъщеря му и го улови за ръката. Ако не се бяхме изправили пред него като врата, отпред аз и Хюсеин, веднага след нас Гьонюл, бащата с тази сръчност досега да се е качил на горния етаж.
Хюсеин хвана ръката на бащата и погали по главата момичето, което го пронизваше с женствени погледи.
— Много приятно момиче. Как се казваш?
Тя се засрами и се скри зад баща си.
— Севги. Кажи си името, момичето ми.
Чувствах инстинктивно желание да забравя, да зарежа всичко и час по-скоро да изчезна оттук. Не ми харесват семействата от средната класа. През целия си живот се борих да стоя далеч от тях. Задушават ме. А сега бях точно на крачка да попадна в едно такова семейство.
— Ние по-добре да си вървим — казах аз.
Гьонюл се обърна и дори се насочи към долния етаж. Подадох си ръката към човека с вратовръзката. В същото време отвътре се обадиха червените бузи с усмихнатото лице:
— В никакъв случай не може. Аз дори сложих чая.
— Да не влизаме. Някой друг път ще дойдем.
Човекът с вратовръзката отново скочи обратно в пантофите си, хвана ме за ръката и започна операция по дърпането ми навътре.
— Влезте, влезте… Ще пийнем по един чай и ще си отидете. Тъкмо междувременно и госпожа Сабиха ще се върне от мястото, където е отишла.
Имаше известна логика в това, което каза, естествено, ако госпожа Сабиха е жива или ако е отишла някъде, откъдето може да се върне.
— Паркирах колата лошо. Ще я вдигнат, ние да тръгваме.
Съпротивата на Хюсеин беше посрещната с: „Няма да я вдигнат, господине… няма да я вдигнат. На нашата улица не може да се случи.“ Гьонюл се намуси още повече, след което си събухме обувките и ги добавихме към колекцията пред вратата. Гьонюл се наведе към ухото ми и прошепна:
— Мислиш ли, че ще ме разберат?
Нямаше особена причина да не разберат. Дори и най мачо артистите, които се правят на жени в комедийните филми, изглеждаха по-женствени.
— Вероятно. Най-малкото ще предположат — казах аз.
— Тогава аз да не идвам.
Толкова шептене пред вратата беше достатъчно. Хванах ръката й и я вкарах вътре.
— Ако не говориш, няма да разберат.
9
Толкова много не можеше да говори, дори и да й кажех да говори. Откакто се настанихме във фотьойлите, покрити с платнени покривки, Гьонюл реши да стане говорител на групата ни. Започна да съчинява несвързани изречения за това, колко се е затоплило времето, за вероятността от ново земетресение в Истанбул, къде би било мястото и какви биха били щетите, как се познава добрата диня, кой отбор кого трябва да привлече за следващия сезон, как добавянето на щипка канела и щипка карамфил променят вкуса на смляното у дома кафе и т.н.