Слушах ги, без да спирам да мисля за трупа на горния етаж. Проницателността ни бе обвързана с това семейство, а ние, оставили всичко настрана, като в антракт си седим с тях и пием чай.
При затишието, породено от отливането на първата ни обща глътка чай, пълничките розови бузи, подчертавайки истанбулския акцент, придобит от турските филми, изръси въпроса:
— И вие като Февзи сте се направили на жени, нали?
Отначало не можах да разбера дали включва и мен към въпроса, или не. На Гьонюл й причерня пред очите. Всичките й усилия да изглежда като истинска жена се оказаха напразни. Но искам да попитам, коя туркиня се интересува от трансферите на отборите?
Получи се отговор, който нямаше никаква връзка с въпроса:
— Казвам се Гьонюл.
— Добре, оперирана ли сте?
Гьонюл ме гледаше безпомощно. Хюсеин пък беше забил главата си в кристалната чаша за чай, която си личеше, че е извадена специално за гости. Мъничката чаша с тънка талия се беше загубила в дланта му. Направиха ми впечатление чистотата на ръцете и добре оформените му нокти.
Домакинът с вратовръзката, който всъщност беше заврян зет, усети ситуацията и се обърна към Закръглените бузи:
— Моля те, Айнур, пред детето…
О, да, пред детето! Откакто влязохме вътре, детето стоеше клекнало пред Хюсеин и го зяпаше с тъжни очи и сърдечни чувства.
— Какво има? И това са реалностите на живота. Не е ли така? Вместо да ги научава на улицата, да ги види и научи у дома.
Изглеждаше, че структурата на семейство от средната класа, както го познавах аз, се беше променила доста, откакто спрях да се занимавам с него.
— Всъщност господата са дошли при госпожа Сабиха.
Да, „господата“, тоест Хюсеин, Гьонюл и аз.
— Да… разбира се… Как е нашето Момиче Февзи? Много безполезен човек се оказа той, идва при майка си и не се отбива при мен. Човек би се отбил за по едно горчиво кафе. Няма да ти се залепи за ръката, ще вземеш един шоколад за детето и ще дойдеш, какво толкова. Не е ли така? А всъщност, както ви казах, детството ни мина заедно. Но още тогава си личеше, че той ще стане по-различен. Когато беше малък, винаги обуваше пантофите на майка си. Лакираше си ноктите. И после, за да не ги яде, казваше, че си слагаме лак за нокти. Това се случваше в началното училище…
Аз обичам носталгията, но съм сигурен, че яката госпожа с пълничките бузи, ако знаеше, че на горния етаж седи един пресен труп, нямаше да се лигави по този начин. Естествено, дори не допускаше, че с всеки изминал час съседката от отсрещния апартамент се движеше към подобна участ.
Един сърцераздирателен вик накара всички ни да подскочим от местата си. Севги се затича към вратата, а баща й към прозореца. А ябълковите бузи се усмихнаха в израз на извинение. Точно сега ли беше моментът, когато се посрещаха толкова ексцентрични гости.
И веднага след това се чуха юмруци по вратата, насочихме се към нея, семейството отпред, ние зад тях.
На прага стоеше пълничко момиче, което още не се беше отървало напълно от пъпките си. Лицето му беше почервеняло или от излишните грижи против пъпки, или от…
— Како Айнур! Леля Хамийет е умряла! Застреляна е! И то точно по средата на челото! — Червенината на лицето й беше със сигурност от трупа, който бе видяла. — Вуйчо ми й изпратил сушена черница. Майка ми затова ме прати при нея. Но са я застреляли! Точно по средата!
В такъв случай полицията беше неизбежна. Вече беше много късно да поискаме разрешение и да си тръгнем. Но ние все пак най-нагло си тръгнахме.
Домакинът с вратовръзката бил секретар в съда, посъветва ни въобще да не се забъркваме в тази работа. Това беше най-радостното предложение, с което се срещнах днес. Беше с толкова чисто сърце, че нямаше как да се усъмни в нас. Отвътре ми идеше да го прегърна и да го целуна, но жена му можеше да ме разбере погрешно.
Докато полицейската кола с виеща сирена се доближаваше към кооперацията, ние се бяхме качили в таксито, което Хюсеин беше паркирал пред една тъмна порутена сграда, и вече пътувахме, анализирайки ситуацията.
Дори и да не открием госпожа Сабиха, ние трябваше да стигнем до стаята на Бусе/Февзи. Щеше да е доста трудно да успеем, докато полицията беше обсадила кооперацията. Затова тази алтернатива бе елиминирана.