— Права сте, разбира се.
— Не аз, мъжът ми. Аз дори не отидох да погледна. Помислих си, че няма да го понеса. Не се качих горе. Не ми ли беше любопитно? Беше ми, разбира се. Но не посмях. Виждала съм трупа на покойната ми баба, стига ми. Не искам да виждам други.
— Добре, а госпожа Сабиха…
— Слагам чая и идвам.
— Да помогна ли?
— Ооо, може ли такова нещо! Или пък да пием кафе, а? Може да си гледаме взаимно на кафе. Но сте донесли кекс.
Грабна и кекса и изчезна в посока към кухнята. Беше сигурно, че ме усети. Нямаше значение, че нося мъжки дрехи. Опитни очи като нейните разбираха всичко само с два погледа. Не е малко, бяха израснали заедно с Февзи. Беше наблюдавала развитието и промяната в него отблизо. В противен случай коя домакиня ще допусне сутрин рано в дома си мъж, когото е виждала само веднъж, и ще вземе да си гледа на кафе с него.
— Чувствам ви някак си близък — каза тя.
Нямаше как да е прочела мислите ми. Това беше само случайност.
— Хареса ми, че обичате Февзи. Когато бяхме малки, много ме тормозеше. Но и това ми харесваше. По мой си начин.
— Добре, а къде може да е госпожа Сабиха?
Погледна към дъщеря си, която ни слушаше в позицията на послушно дете.
— Хайде да си отидеш в стаята, моето момиче, поиграй си малко с играчките.
— Ееее… — Беше непоносима, когато към навъсеността й се добави и ехидност.
— Ей сега ще те напердаша! — Грабна чехъла.
Намусеното лице пусна още няколко протестиращи „еее“-та с намаляваща звучност и гледайки към заплашващия чехъл, слезе от фотьойла по възможно най-бавния начин и влачейки краката си, излезе от стаята. Знам ги тия. Не отиват в стаята си, а застават зад вратата да подслушват.
Щом останахме насаме, гласът й придоби тайнствен и знаещ тон:
— Всъщност аз имам една теория: госпожа Сабиха е чула новината по телевизията. Или е получила удар, или е умряла от инфаркт. Сега лежи вътре. Иначе къде може да изчезне? Снощи в блока беше лудница, а от нейния апартамент ни вопъл, ни стон. Естествено, попитаха, казахме, че не знаем. Полицаите не настояха. Според мен, е вътре. Или е мъртва, или е с удар. Знаете, че тя и без това е сляпа. Сърцето й не е издържало.
Затрудних се да направя връзка между слепотата и неиздръжливостта на сърцето й. Но явно тя имаше нещо предвид, след като го казва. По лицето й личеше увереността, че е направила голямо откритие. Очите й блестяха. С вълнение очакваше моята оценка.
— Пази боже — казах.
— Бога ми, то е ясно колко ни пази Той. Достатъчно е да погледнете състоянието на родината.
Поклатих глава в знак на разбиране. Не желаех да приветствам тази инициатива за деклариране на мнения, която щеше да стигне до спадане на нивото ни като страна, състоянието на Истанбул, откъде сме тръгнали и докъде сме стигнали, деградирането на младежта, политика, култура, членството ни в Европейския съюз и проблемите в Югоизтока. Така че се въздържах.
— Добре, какво трябва да направим? Погребението на Бусе ще бъде днес или утре. Зависи кога ще я докарат от моргата. Известно е, че когато има убийство, нещата се усложняват. Ние, приятелите й, разрешаваме проблемите. Тя й е майка. Може би ще поиска да дойде. Ще поиска да разбере къде е погребана…
— Господи, аз напълно забравих за погребението. Ще ми се да отида. Може би и други хора от квартала ще пожелаят да отидат. Но не знам дали ще посмея. Какво ще правя, ако на следващия ден снимката ми се разпространи наляво-надясно като участничка в погребението на травестит? Тук хората са консервативни. Простете ми.
„Ех, тези ограничени мозъци“, си помислих.
— Разбира се, вие си знаете.
— Ние отделно ще организираме помежду си мевлид1. Ако искате да дойдете, ще съобщя и на вас — добави тя.
— Ще се радвам.
Не мисля, че ще отида. Отегчавам се от мевлиди. Не обичам да си връзвам кърпа на главата, когато седя с жените, а ако седя с мъжете, погледите им няма да ме оставят на мира, освен това и ме притискат, като ме дръпнат настрани и започнат да ми дават съвети. То, така или иначе, беше съмнително, че тя ще организира мевлид.
Усмихнахме се една на друга и се спогледахме с разбиране. Имаше намерение да каже още нещо. Беше сигурно. Но нямаше достатъчно смелост.