Спомних си, че този район не ми е много познат, и спрях първото такси, което се появи пред очите ми.
17
Имах силна нужда от игра на знания, за да си почина. Трябваше да бъдат най-малоумните състезатели, ако е възможно. Исках да са такива, които се двоумят дори когато ги попитат за имената им. Изпитвах неудържимо желание да ги гледам, седейки пред телевизора с разпенена от яд уста. Но беше още рано.
Върху канапето все още стояха на купчини носталгичните хартийки, изскочили от тук от там, заедно с куп боклуци, които вече не ставаха за нищо. Намерението ми да ги посъбера си отиде толкова бързо, колкото беше дошло. Прислужничката Сатъ щеше да ги оправи, когато дойде.
Прослушах съобщенията на телефонния секретар. Али се беше обадил. Тези от „Wish & Fire“ бяха казали, че ще обмислят офертата. Реших да им дам една седмица срок за мислене. Не повече. Ако в рамките на този срок не ми се обадят, това, което щях да направя, беше да срина местните им сайтове, системата им за международни запаси или най-добре всичките им сайтове. Не ми оставаше много голям избор. Не обичам фирмите, които идват и преговарят с часове, а после за три куруша искат да им се молиш.
Нямаше нищо, което да си заслужава. Имаше обаждане от Ферух, като не ми стана ясно каква беше причината. Беше оставил съобщение, в което подчертаваше, че желае да се види лично с мен. Догади ми се, като се сетих, че от миналата вечер ме следи и днес ме е търсил два пъти у дома, за да иска да се срещнем на четири очи. Беше ясно, че Белкъс си има някаква работа, избягала е за малко на шопинг в Милано или на хазарт в Кипър. И останалият сам Ферух ме сваляше. Да, ние с Белкъс си имахме вземане-даване, но това не означаваше, че ще задоволявам мъжа й, а още повече че ще го задоволявам, без тя да знае. Реших, че сега не искам да се виждам с него лично.
Приготвих си чай от резене. Потърсих Хасан на мобилния. Исках да проверя какво става с погребението на Бусе/Февзи. Щеше да бъде добре поне този въпрос да уредим, след като всичко останало беше объркано.
Новините от Хасан също не бяха ободряващи. Не бяха разрешили да изнесем останките на Бусе от моргата, понеже ставало въпрос за убийство. Имало нужда от аутопсия за разследването. Щяло да отнеме няколко дни. Аз си изкарах целия натрупан досега яд на Хасан и му се развиках. Той уцели момента, в който направих пауза, за да преглътна, и каза:
— Но, бате, и без това и други са поискали трупа.
Гласът ми утихна.
— Кой? — попитах. — От семейството й знаем само за майката. А тя е сляпа и е в неизвестност.
— И аз така чух. Но явно не е така. Ако като фирма, в която покойната е работила, искаме трупа й, се изисква заповедта за назначението й, за да получим тялото.
— Недей да приказваш глупости, Хасан! Компаньонките в клуба кога се регистрираха в Главната дирекция на Службата по социално осигуряване, че Бусе да има заповед за започване на работа.
— И аз така им казах — отвърна той.
— Добре си направил! Научи поне кои са.
— Добре, ще науча — съгласи се той. След което добави: — Свършва ми батерията — и затвори телефона.
Невъзпитан педал, телефонът се затваря от този, който е набрал.
Тъкмо когато мислех да кажа „стига“, пред мен се изправяше нова стръв. И аз по най-наивния начин се хващах за нея и си мислех, че съм уловил следа. Ето че пак се повтаряше същото. Още някой искаше да организира погребението на Бусе. Добре. Все едно аз припадах от желание да се заема с тази работа. Добре, които и да са те, нека го организират. И аз кротко щях да се присъединя към опечалените на церемонията. Естествено, ако го направят на подходящо място.
Обадих се отново на Хасан, за да го предупредя да престане да се занимава с погребението. Но той не отговори. Или наистина му беше паднала батерията, или беше изключил телефона си.
Чувствах се изморена. Имах нужда да се погрижа за себе си. Поразрових малко козметичните продукти вкъщи. Имах маска от хума, кремове с колаген, подхранващи маска и кремове, които си купих на Мъртво море. Имах и успокояващи лосиони, и продукти за ароматерапия. Първоначално имах желание, а после ми се видя прекалено много работата, която ще свърша сама, и хаосът, който ще създам. Реших да отида в салон за красота. Обадих се. Можеха да ме вземат веднага. Оставих продуктите разпилени и излязох. Апартаментът ставаше все по-разхвърлен.
В салона ме познаваха и се отнасяха подобаващо. Реших да си направя малко прочистване на пара, малко кола маска, след което стягащ масаж и един сеанс солариум на цялото тяло.