— Ще видим — каза тя с отегчен глас. Направих й път да мине пред мен.
Слязохме долу един след друг. Най-отпред Хасан, след него Бусе и накрая аз. Хасан беше обул дънки с ниска талия, от които се виждаше цепката на задника му. Според мен, и този е „мека китка“. Просто не го е осъзнал. Работеше в клуба почти от година. В близки отношения е с всички момичета, но досега нито с жените, нито с нашите е имал нещо. Не сме и чували. Това нормално ли е сега? Ох, ето че пак казах „сега“.
После, впечатление ми направиха хълбоците на Бусе. Движеше се с невероятно изящество, докато слизаше по стълбите. Докато тесните й мъжки хълбоци се движеха в тясната кожена минипола, игрите на светлината си правеха какви ли не номера. Установих, че досега никога не бях гледал бедрата й така изпитателно. Бяха изпъкнали като ябълка и много добре оформени. Направо си бяха за пощипване.
Не беше разказала точно защо, за какво и от кого се страхуваше, но изглеждаше по-спокойна, най-малкото заради това, че си поговорихме. Смеси се с навалицата.
2
Дошлите бяха Белкъс, собственичка на бутик в Нишанташъ, съпругът й Ферух, авторът на текстове за песни Суат, една журналистка, както и някакъв мъж, който се занимавал с реклама. Не успях да чуя имената на последните двама и ги виждах за първи път. Мъжът с рекламата се казваше Ахмет, на мен ми се стори, че е „мека китка“. По-късно щеше да се разбере. Седнах на тяхната маса. Хасан стоеше до нас, усмихваше се професионално и чакаше поръчката.
Въпреки че познаваше Белкъс, Ферух и Суат, когато имаше чужди хора, Хасан се държеше вежливо и дистанцирано. Иначе обикновено веднага се нахвърля върху Суат, прегръщат се и започват да клюкарстват.
Суат, също като мачовците, постави краката си един връз друг, запали цигарата си по възможно най-мъжкия начин и си поръча ракия. Беше перфектната лесбийка. Всеки мъж би изглеждал женствено до нея. Суат си поръча ракия, а Ферух уиски с много лед. Останалите решиха да пият бяло вино. Щом като пие бяло вино, Ахмет със сигурност е обратен. Стопроцентовите мъже, когато имат пари, пият твърд алкохол, а когато нямат — бира. Какво е това лигавене с бяло вино?
Клубът се беше напълнил още повече. Таксата на входа като че ли предизвикваше хората.
Докато забавлявах Белкъс и компанията й, съвсем забравих за Бусе. Бутикът на Белкъс е демоде, но понякога изскача нещо подходящо за мен, което тя ми продава на разумна цена. Тоест взаимоотношенията ни малко или много са важни. За съпруга й Ферух, когото всъщност винаги съм мислил за прост посредник, е трудно да се повярва, че е финансов консултант. За това безспорно допринасят и бижутата му: на дясната китка дебела златна гривна, на която с дребни брилянти е инкрустирано името му; на лявата китка — часовник със златна верижка, но за съжаление не е „Ролекс“; три златни пръстена, единият с камък, които още повече се набиват на очи заради косматите му ръце. Не е ли достатъчно?
Истинското име на Суат е Айшен. Суат е фамилията. Но понеже е станала известна като Суат, а и звучи по-мъжествено от Айшен, използва за постоянно това име. Обижда мъжете при всяка възможност и се хвали, че до днес нито една мъжка ръка не я е докосвала. Според нейната категоризация, на най-високото ниво са лесбийките, на второ място са хетеросексуалните жени, следваме ние, после са хомосексуалните, бисексуалните и на най-ниското ниво са праволинейните мъже. До днес не е написала нито един добър текст на песен за мъжете певци. За тях винаги е създавала безсмислени текстове, с абсурдни ситуации и чувства. Всичките й хитове — а те са достатъчно много, за да не бъдат пренебрегнати — са писани за певици, на които е почитателка, но никога не е имала. Преди време около нея се навърташе неотлъчно като сянка една червенокоса певица с лунички, която всъщност доста й помогна да пробие на пазара. Но всичко приключи, когато веднъж певицата на всеослушание й извикала „Айшен“, което се беше превърнало в основна новина по клюкарските страници. Сега работела с младежи.
Идваше за първи път от доста време насам. Този път не ме прегърна и не погали дупето ми, както правеше винаги. Според мен, това беше добър признак. Но не беше ясно какво ще направи след петата чашка.
Латентният господин, който се наричаше Ахмет, наистина изглеждаше като истински джентълмен, докато отпиваше от бялото си вино на малки глътки. От безпокойство палеше цигара след цигара. Беше притеснен от факта, че трябва да стои с познатите си на такова място. Оглеждаше се около себе си със завист, захласваше се по танцуващите момчета и нашите момичета. Сигурен съм, че при първа възможност ще дойде тук сам и след като се огледа наоколо за познати, ще се забавлява до насита.