— Страхувам се — започна отново. — Не знаех къде и при кого да отида и затова дойдох при теб. Извини ме. Повярвай, не знаех.
— Добре си направила.
Че какво друго можех да кажа. Спеше ми се. Погледнах я с известно любопитство. Очаквах да разкаже и да си легнем.
— Дойдоха вкъщи — продължи тя. — Когато се върнах у дома се сблъсках с тях. Бяха трима. Влезли вътре. И ме чакаха.
Отговорите на „Как?“ щяха да се появят после. Първо трябваше да разбера същността.
— Като видях, че са вътре, дръпнах бързо вратата пред тях. Заключих я отново и избягах.
— Браво… правилно си постъпила — казах аз. — Добре, но кои бяха?
— Не знам — продължи тя. — Не видях. Разбрах, че са вътре по гласовете им. Лампата светеше. Паникьосах се и затворих обратно вратата. Добре че ключът беше все още в ключалката. Заключих и избягах.
— Как разбра какво искат?
— Две нощи поред! — каза тя. — Предишната нощ ме търсиха, но не успяха да ме намерят, сега си въобразяваха, че ще ме заловят.
— Ами ако са тръгнали по следите ти?
— Вратата на апартамента е стоманена — обясни тя. — Отварянето й отново им е отнело поне час. Избягах с три различни таксита. Освен това никой не ме преследваше.
Наблюдавах я. Изглеждаше невероятно спокойна за нещата, които е преживяла. Говореше като безчувствен робот. Беше притихнала и отнесена.
— Нищо не разбирам… — каза тя. — Изнервих се, естествено. Дръпнах малко. След това реших да дойда при теб. Главата ми е объркана.
Ако е дръпнала, е много трудно да разбера нещо от това, което разказва.
— Ако искаш, сега да си легнем — предложих. — Да му изкараме един добър сън. А и ти малко да дойдеш на себе си. Изтрезней. Като станем, ще видим.
— Става — рече тя.
Отворих й стаята си за гости. Свали си дрехите и легна на леглото, без да си изтрие грима. Естествено, беше само по едни тънички прашки.
Аз, когато съм сама, спя с хавлиена пижама — ако е студено. Щом не съм сама — гола.
4
Сънят ни се отрази добре. Събудих се в ранния следобед. Дръпнах плътните непропускащи светлина пердета. Стаята се изпълни със светлина. Веднага отворих прозореца: чист въздух. Колкото и да е топло през лятото, от задния двор винаги подухва хладен и влажен въздух. Обичам задния двор, пълен е с плодови дръвчета и хортензии.
Като видях затворената врата на стаята за гости, се сетих за Бусе и влязох тихичко в банята. Сигурно спи. Хладката вода ме освежи, мисълта за началото на новия ден ме развълнува. След това направих сутрешно кафе в кухнята: за двама. Горчивият вкус, който усещам с първата глътка, първо ми спира дъха, след това ме събужда.
Влязох вътре и потърсих някаква спокойна, приятна музика. Спрях се на концерта в дует на Бах BWV 1060. Добре се отразява, особено в слънчеви утрини. Не помня колко различни версии имам у дома. Харесва ми да ми се намира под ръка. И все пак най-много обичам синтетичната версия на Пекинелите с джазмена Боб Джеймс и изпълнението на Хогууд и Русе на автентични клавесини. За тази сутрин избрах автентичните инструменти. Освен това фактът, че и Кристофър Хогууд и Кристоф Русе са хомосексуалисти, ме кара да чувствам особена симпатия към тази версия.
Запътих се към стаята за гости, за да събудя Бусе. Почуках на вратата и леко я открехнах. Стаята беше празна. Леглото беше оправено. Инстинктивно извиках името й. Очаквах звук от някоя част на апартамента; не дойде. Пообиколих и повторих. Апартаментът ми е обширен, но не може да се смята за двореца Долмабахче. Бързо проверих възможните места: Бусе я нямаше! Беше си отишла.
Изсипах в мивката кафето, което бях приготвила за нея. Разположих се в най-любимия си фотьойл с кафето си, за да събера мислите си и да преценя ситуацията. Започнах да мисля в компанията на Хандел: едни хора, засега трима, бяха по следите на Бусе — или на Февзи. Всъщност те не бяха по следите на Бусе/Февзи, а на писмото и снимките, които тя притежаваше. Те бяха от една стара авантюра на Бусе/Февзи с човек, който сега е на много важна позиция. Според думите й, бяха добър материал за изнудване. Снимките и писмото бяха в „младежката“ стая на нашата в дома на сляпата й майка. Апартаментът на Бусе беше претърсен. След това трима мъже я бяха причакали в дома й.
След като бяха открили Бусе и дома й, нямаше да е много трудно да стигнат до клуба. Тази нощ или в най-лошия вариант утре със сигурност ще се появят. Тази част вече ставаше директно мой проблем.