— Мога да обясня — каза той.
— Сигурна съм — отвърнах аз.
Обърнах си главата на другата страна. Не ми беше интересно. Беше без значение. Нямаше да ми е трудно да изтрия Хасан от живота си и от клуба.
Замислих се, че венецът, изпратен от кварталния магазин, не може да е за Бусе. Междувременно се появи група от няколко наши момичета активистки. Не познаваха много от нас, но ето че изпълняваха задължението си да участват на погребението на травестит, жертва на убийство с неизвестен извършител. Също както пред моргата, бяха готови да избухнат. Правеха кратки, насечени и твърди движения. Гледаха наоколо с ядосани погледи и при първа възможност се опълчваха. Абсолютно имаха право в протестите си. С цялата си душа бях на тяхна страна. Колкото и да не изглеждаха организирани, успяваха доста систематично да протестират срещу събитията. Трудно може да се каже обаче, че харесвам и стила им, аз съм повече тип светска личност.
Обедният призив за молитва беше отправен, някои от хората влязоха в джамията, за да се помолят. Видях как Джюнейт, а също и Ипектен влязоха в джамията. Като се сетих за въпроса на Бейза Самосвала, се замислих: Ипектен в коя част на джамията ще се моли: в мъжката или в женската?
Докато си подредя мислите, една след друга пристигнаха три тъмни лъскави коли. Настана раздвижване сред тълпата. Беше в посока към колите, придружено със звук, разнасящ се като бучене.
Висока съм, но от навалицата не можах да видя кой слиза от автомобилите. Съзрях костюмирани мъже. Двама от тях носеха пищен венец.
Зад мен чух отнякъде Гьонюл да вика:
— А, ето я леля Сабиха!
Веднага се смесих с тълпата с цел доближаване до колите. Не беше много лесно с огромната ми шапка, но с ударите с лакът, които нанасях неусетно, и с един лек ритник успях да си проправя път.
Пред едната кола в средата имаше струпани хора. Беше отцепена от костюмираните. Задните врати бяха отворени. От близката до мен страна с авторитет стоеше госпожа Сабиха, с празен поглед, забит в една точка, който я издаваше, че е сляпа. Лицето й въобще не беше подпухнало от сълзи. Изглеждаше само изтощена. Подаваше ръка към доближаващите до колата, за да я целунат. На ръката носеше семпъл пръстен.
Охраната не разрешаваше на никого да се доближи до нея, а ако някой успееше, можеше само да й целуне ръка.
От другата страна на колата, която аз не виждах, имаше друго струпване на хора. Навалицата продължаваше да се бута, но от уважение към погребението нямаше много шум. Трябваше леко да се наведа, за да видя другия човек в колата. Приклекнах.
Шокирах се от ощипването, което получих в този момент, и още повече от това, което видях: на задната седалка до госпожа Сабиха седеше Сюрея Еронат!
Не обърнах внимание кой ме ощипа по задника и заобиколих от другата страна. Като видях на седалката на шофьора Сюлейман, се изненадах още повече. Изпуснах една псувня, която показваше учудването ми. Естествено, всички глави се обърнаха към мен. Вече имах видимост към колата около два-три празни метра. Спогледахме се със Сюрея Еронат очи в очи.
Гледаше ме също както от снимките, с важен, разбиращ поглед и наченка на лека усмивка в края на устните си.
31
Споглеждането ни със Сюрея Еронат беше кратко. С ръка той ме покани в колата. Охраната му се отдръпна и ми направи път. Доближих се към него с подбутванията на тези зад мен, а и с малко любопитство.
— Стигнах до вас много по-трудно, отколкото предполагах — каза той.
Погледът му впечатляваше. Мимиките му бяха оскъдни, дори можеше да се каже, че ги няма въобще. Но очите му бяха като две чисто черни, постоянно движещи се буболечки. Избягнах погледа му и се огледах наоколо. Бях обградена от охраната му. Сюлейман — „Гари Купър“ стоеше на предната седалка като паметник. Дори не се обърна да ме погледне. Като че ли не беше той този, който преди две нощи ме сваляше и ме съблазни със срамежливите си погледи. Ето такива неща можеха да съсипят доверието на човек.
— Исках да се видя с вас. Сюлейман не можа да постигне успех — казвайки това, докосна рамото на седящия на предната седалка мъж. — Моля ви да не си тръгвате веднага след погребението, дори ако е възможно, нека си тръгнем заедно.