Беше ясно, че това не е предложение. Приех, без да се замисля. Повярвах, че след като госпожа Сабиха е при него, няма от какво да се притеснявам.
— А сега, ако ме извините, бих искал да взема участие в молитвата.
Да, бях се изправила точно до колата и му препречвах пътя. Отдръпнах се. Слезе и тутакси бе обграден от охраната си. Напредвайки към двора на джамията, се обърна към мен:
— Изчакайте ме в колата.
Авторитетът в гласа му беше неоспорим. Може би това е, което наричат харизма. Иначе какво толкова имаше този мъж, за да бъде преследван? Откъдето минеше, хората се отдръпваха и му правеха път.
Сюлейман каза:
— Заповядайте в колата, не стойте на слънцето.
Учудих се. Като че ли не беше той, който се опита да ме отвлече, изяде си боя от мен и бе оставен с вързани ръце, без кола в планината. Не отстъпваше въобще от учтивостта си. Благодарих, но не се качих. Само се наведох и изказах съболезнованията си на госпожа Сабиха. Представих се като приятел на Февзи.
Бусе беше права, когато ми каза: „Слепите много те опипват.“ Докато говорехме, тя взе между ръцете си ръката ми, която беше облечена в ръкавица. Освен това беше ясно, че обонянието й също е добро. Веднага разбра, че парфюмът, който използвам, не беше мъжки.
— Вие сте приятелка на Бусе, нали, чедо? Не се мъчете да казвате „Февзи“. И аз напоследък все й казвах Бусе.
Искаше ми се да я попитам какво прави тук, в колата на Сюрея Еронат, къде се е крила толкова дни и как е изчезнала. Но тя искаше да чуе гласа на имама и ме накара да млъкна, докосвайки устата ми с ръка. Притвори клепачи и започна да се моли, като мърдаше устните си, казвайки нещо, неясно какво. Сега забелязах дълбоката болка върху лицето й. Слепите очи, които гледаха, без да виждат, прикриваха страданието й. А сега околоочните мускули се тресяха, краищата на устните се напрягаха, а челото се стягаше и се отпускаше. Всеки един движещ се мускул изразяваше болката по различен начин.
Сигурно изглеждах смешно така: задникът ми навън, а горната част на тялото ми в колата. Приех временно поканата на Сюлейман и седнах вътре. Климатикът работеше, въпреки че вратите бяха отворени. Нямаше особен ефект, но все пак беше малко по-хладно в сравнение с въздуха навън.
След като приключи молитвата си, госпожа Сабиха изрече на глас: „Амин“, но едва се чу. Като я чух, и аз се сетих да се помоля. Изрекох молитвата „Фатиха“, която си бяхме припомнили с госпожа Сатъ, преди да изляза от къщи. Май забравих и изпуснах една част. Но според нея бяха важни не думите, а намерението. Тоест ако все пак вършеше някаква работа и в непълен вариант щеше да свърши работа.
От движението на хората разбрахме, че молитвата за погребението беше приключила. Исках да разбера дали Сюрея Еронат ще се включи в носенето на ковчега и затова излязох веднага от колата и се насочих към джамията. Сюлейман бе забелязал, че слизам бързо, и неочаквано се обърна към мен, за да види какво правя. С ръце му дадох знак да си стои тихичко и че няма нужда да се паникьосва. Потъна отново в седалката си.
Да, Сюрея Еронат пред всички беше сложил рамо под ковчега на Февзи/Бусе. Странното бе, че наоколо нямаше никой от медиите, които обикновено се опитваха да го следват навсякъде. Нямаше нито фотограф, нито телевизионна камера. Беше ясно, че изборът на джамия сред тесните улички в отдалечен от хорските очи квартал си беше доста съзнателен. Медиите не бяха успели да се доберат дотук. Или не им беше разрешено да се доберат. Те бяха отцепили квартала в пълния смисъл на думата.
Сюрея Еронат подпира ковчега само няколко секунди. Охраната, която го придружаваше, го замести. Той се ръкува с няколко души и обграден от охранители, се върна при нас.
Гардовете образуваха защитна стена около него. Но все пак няколко души успяха да преодолеят този жив плет, за да се ръкуват, дори да го прегърнат и да му целунат ръка. Не се учудих, когато видях сред целуващите ръка секретаря в правосъдието, завряния зет, съпруга на съседката със закръглените бузи Айнур. Не изпускаше възможност да покаже уважението си към Сюрея Еронат, чиято снимка беше окачена на видимо място на стената в дома му. Един бог знае колко други неща беше направил досега. И без това всеки, който се изправеше насреща ми, се оказваше или от бандата изнудвачи, или от партия Цел.
Освободиха терена около Сюрея Еронат, за да може да се качи спокойно в колата. Аз бях изблъскана леко встрани в навалицата, която го наблюдаваше.
След като се качи, погледът му се плъзна наоколо и спря, когато ме откри.