Обясненията бяха добри, но нещо липсваше. Липсваше чувство. Докато разказваше всичко това, нямаше и капка чувство. И бездруго говореше без мимики. Като добавих и сухия му глас, направо замръзнах. Ако четях каквото казва, може би щях да му повярвам, но докато го слушах, бе трудно да се убедя.
— Вече ще живее с мен, с моето семейство, ще бъде член на семейството ми. Дължа й го. Ако й помогна поне толкова, ще бъде достатъчно за мен.
Не разбирах особено това положение на уважение-обич-страх. Не продължи дълго. Постоянният плач на Сабиха беше повлиял не само на моите нерви, а и на нервите на Сюрея Еронат.
— Спри вече!
Бутна Сабиха от рамото си. Беше достатъчно твърд и авторитарен. Театърът беше приключил. След като получи побутване и забележка, Сабиха млъкна. Наистина се зачудих в тази кола, до Сюрея Еронат, хайде не само в колата, в дома му, под ръката му, пред очите му, колко души има, които са доброволно до него.
— Много преди да стигна до положението, в което се намирам, осъзнавах колко може да ми навредят тези снимки, ако попаднат в ръцете на някого и излязат наяве. Но Февзи беше яростно привързан към спомените си. Не искаше да ги унищожава. Беше упорит. Това бяха неговите спомени. Известно време уважавах това.
Излязохме на Околовръстния път. От затъмнените стъкла навън изглеждаше тъмно. Невъзможно бе да ни забележат. На Сюрея Еронат и това му отиваше. Бог знае, колата сигурно беше и бронирана.
— После ми каза, че ги е унищожил. Естествено, не му повярвах. Наредих да претърсят дома му. Нямаше ги.
Страхът на Сабиха вече открито се четеше по пребледнялото й лице.
— Приех, че е вярно. Но после до ушите ни започнаха да идват онези слухове. Трябваше да се направи нещо. Не знаехме къде ги е скрила. Когато я попитах, отричаше и казваше, че ги е унищожила.
„Браво“, рекох си наум. Очевидно Бусе, тоест Февзи го беше въртял доста дълго на пръста си.
— Знаехме, че Февзи е притесняван от известно време. Но не се намесихме. След това Февзи ви каза къде са снимките.
Да, беше ми разказал в клуба. В измисления офис на втория етаж. Но откъде знаеше за това Сюрея Еронат?
— Разбирам учудването ви — уточни той. — Не се измъчвайте, Хасан ви подслушваше.
Веднага схванах. Новината причини малък, дребен шок: Хасан, моят Хасан! Разбира се, Хасан беше нахлул вътре тъкмо когато аз водех онзи разговор с Бусе. По никакъв начин не можех да разбера защо се напряга толкова от Бусе, значи това е била причината.
— И Хасан ли е от вашите? — попитах неуверено.
Изненадах се. Каква връзка можеше да има с хората на партия Цел обратният Хасан, който беше внедрен сред травеститите, показвайки цепката на задника си? Освен това, щом е от Цел, защо се тътреше подир София?
Отговори с нежна усмивка. Нещата, които разказваше с тази усмивка, със сигурност заслужаваха „Оскар“. С малко мимики толкова смисъл можеше да побърка от завист изтъкнатите актьори. Значи, Хасан шпионираше за тях бандата на София. Естествено, и в моя клуб. Ще види той откъде изгрява слънцето, този показващ задника си псевдопедал.
Човекът обаче ми четеше мислите:
— Нека да не се разбира погрешно. Няма пряка връзка с нас. Нека да го наречем просто кандидат за приятел. Бихме искали да остане при вас. Би било добре и за сигурността на клуба ви…
Заповядайте! Ето че съм открито заплашвана.
— След това дойде онази злощастна нощ. Ние също научихме от телевизията. Отидох при леля Сабиха, без да се поколебая дори за миг. Знаех, че ще има нужда от мен.
Нямаше как да му се повярва, всъщност е бил по следите на снимките и писмото. Но, разбира се, не казах нищо.
— Щях веднага да я прибера при себе си, за да я защитя от неприятни събития, които можеха да се случат.
Не можах да издържа, без да го прекъсна:
— Естествено, наредихте да бъде събрано от дома й всичко писмено или съдържащо снимки.
— Точно както го казахте. При това положение не си струваше да се рискува.
— Добре, как успяхте толкова безшумно? Съседите, които отварят вратите си дори когато лети муха в блока, не знаят нищо.
— Права сте — рече той. И замълча с неясно изражение на лицето си. Пак беше пълна със смисъл усмивка, май отново заслужаваща „Оскар“. Този път не можах да разгадая значението й.