— Съседите — продължих аз. — Не му знам името, онзи, който работи като секретар в правосъдието…
— Да — каза той. — Вижте, много добре сте осведомен. Брат ни Гьокберг ни помогна. Взе необходимите мерки в блока.
— Как? — полюбопитствах аз. — Там всички са толкова любопитни, че…
— Права сте. Той създаде малък проблем в квартала. Докато всички съседи се занимаваха с този проблем, нашите хора тихомълком си свършиха работата.
Изведнъж се сетих за изгорялата къща в близост до блок „Тексой“. Спомних си дори и за миризмата на сажди, която беше изпълнила улицата.
— Пожар ли? — попитах.
Сюрея Еронат не отговори. Задоволи се с хладна усмивка. Ясен беше смисълът й. Все пак човекът не беше длъжен всяка секунда да преподава уроци по актьорско майсторство.
Известно време пътувахме, без да си говорим. Не обичам да седя наопаки в движещи се коли. Повдига ми се. И сега беше станало така. Причината да ми се повдига не беше само тази поза. Това, което научих, сложността на взаимоотношенията, сметките, които си правеха всички, дървото, което изядох от Хасан, партизанските действия на Гоькберг и на съпруга на Закръглените бузи, които всъщност въобще не прилягаха на заврян зет… Всичко. Намусих се.
— Добре ли сте? — попита той.
— Да — отговорих аз, — благодаря. Стана ми малко лошо от седенето на обратно.
— Моля ви, не се безпокойте. Седнете така, както ви е удобно. Ако искате, можем да спрем за малко, да подишате въздух. Сюлейман?
Сюлейман веднага намали и започна да се престроява в дясната лента.
— Не, няма нужда. Наистина съм добре — зауверявах го аз.
— Както кажете.
— Искам да ви попитам нещо — продължих аз.
— Заповядайте. Ако е нещо, с което мога да бъда полезен, с удоволствие…
— Защо ми изпратихте Сюлейман? И то опитвайки се да ме съблазни?
Засмя се. Този смях беше истински. Естествено, беше умерен, но поне бе истински.
— Той само трябваше да ви доведе при мен. Ако ви е харесал, естествено, аз не знам. Но ние не сме нареждали нещо в тази посока.
Сюлейман почервеня до ушите си, но не каза и дума.
— Няма нужда да се срамуваш, Сюлейман — рече Сюрея. — То се вижда колко хубав и привлекателен е господинът. Ако си го харесал, кажи открито. Ако искаш, можем пак да поканим госпожата.
Това предложение стана повод да ми се повдига още повече.
— Няма такова нещо, господине… — започна да заеква Сюлейман.
Беше невъзпитан и нетактичен. Тоест заявяваше, че не ме е харесал. Добре направих, като го пребих. А Сюрея се усмихваше и гледаше.
— Освен това доста сте го поступали. Самочувствието му бе накърнено. Не очаквахме.
— Извинявай, ако съм ти причинил болка — обърнах се към него аз. Бях сигурен, че съм му причинил сериозна болка. — Да беше ми казал.
— Не беше моя работа да разкривам имена — отговори Сюлейман. В гласа му звучеше тонът на разсърдените деца. Гледах го в профил, на обратната светлина се виждаше само адамовата му ябълка, която играеше нагоре-надолу при преглъщане. И все пак не отделяше очите си от шосето. Дори един път не се беше извърнал да ме погледне.
— Де да бяхте ми изпратили съобщение по телефона, за да ме предупредите. Напразно попаднах насред изнудвачите — казах аз.
— Права сте, но беше възможно домът ви да е наблюдаван и подслушван. Не можех да поема такъв риск.
Всъщност беше прав. Домът ми бе под наблюдение. Не знаех дали не се и подслушва.
Сабиха спря да плаче, но обърна главата си към прозореца, за да покаже, че не ни слуша. Не виждаше, но изглеждаше, сякаш гледа навън.
— Добре, но сега е въпрос на време медиите да го научат. Участвахте в погребението заедно с хората. Качихте травестит в колата си. Взехте под опеката си майката на друг травестит — извинете, лельо. Наведнъж изложихте пред очите на хората всичко това, което от толкова отдавна се опитвате да пазите и да криете.
— Казват, че на око, което се пази, се забива треска. Взехме необходимите мерки. Но сте права все пак, може да се разчуе. Но ако погледнем от другата страна, имиджът ми ще се подобри, ако се разбере, че приютявам сляпа и възрастна жена, която ми е далечна роднина и чийто син е станал жертва на убийство. Грижите за хора от различни прослойки, които приемаме в партията, ще подчертае наличието на гъвкави виждания в нея. Всъщност няма нищо притеснително. Всичко протича под контрола ни.