— А аз, която съм забелязана да се качвам и да слизам от колата ви?
Естествено, докато задавах този въпрос, повдигнах максимално нагоре едната си вежда. Малко разтворих и устните си. Това е мимика, която ми харесва, когато я направя пред огледалото.
— Във всяко семейство, а и между роднините може да има някои неодобрявани личности. То не е причина да ги изключваме. Особено в такива тежки времена. Ние като партия разтваряме обятия за всеки. Нашите поддръжници са достатъчно зрели, за да приемат това с разбиране.
Да, такива хора не биха направили и крачка, без да я премерят. Може би имаше и емоционален характер, но ето че всичко, което правят, накрая се опираше на елементарна аритметика.
— Мислите ли да предприемате нещо по отношение на убийците на Бусе, тоест Февзи? Една огромна банда изнудвачи…
Като чу името на Февзи, очите на Сабиха отново се насълзиха.
— Знаем кои са — отвърна той. — И вие, и ние.
— Банда, която досущ като октопод е пуснала пипалата си навсякъде — уточних аз.
Сабиха вече плачеше с глас. Кърпичката в ръката й беше прогизнала. Не издържах, подадох й кутийката салфетки, стояща между мен и Сюлейман.
— Зап’вядайте, използвайте тези — казах аз.
Благодари ми безмълвно. Изтегли една от кутията и си издуха носа.
— От известно време знаем за тяхното съществуване. Дори се случи да послужат и на нас. Но, както и вие сте установили, прекалено много са се разраснали. Корените им се опират на здрави места. Невъзможно е да се справим с всички накуп. Установихме имената, свързани с убийството на Февзи. Засега целта ни са само те. Но не се притеснявайте, предприехме действия. — Намигването с минимална мимика в лицето, в смисъл на „не се и съмнявайте“, беше наистина учудващо.
— Дотук добре, но аз как ще се отърва от тях? Както знаете, те са на моята глава. Следят ме, наблюдават дома ми, с една дума, на главата са ми. Аз не притежавам вашите възможности. Ако реша да се справям с всеки един поотделно, няма да ми стигне живота.
Известно време остана безмълвен, докато ме гледаше в очите.
— Госпожа София получи необходимите указания по време на погребението. Надяваме се, че се е убедила. Известно е, че когато се работи с такива институции, невинаги се остава на едната страна и това трябва да се взема предвид. Поради тази причина от самото начало ръцете трябва да се държат здраво. И нашето положение е точно такова. Око за око, зъб за зъб… Разкрихме си картите. Вече е ясно какво ще правят. Тази общност също си има свои неписани правила. Колко е безмилостен светът, в който живеем. Но трябва да призная, че с касетата, която извадихте вчера, малко пообъркахте положението.
— Как така? — попитах. — Касетата не може да е доказателство за нищо. Ако не се лъжа, по този въпрос има дори и решение на Върховния съд.
Отново се засмя неясно.
— Да, има такова решение, но както и вие знаете много добре, за разпространяването на един слух не са необходими доказателства.
Неизвестно защо изпитах нужда да мина в защита:
— Нали знаете, че оригиналът беше в онази жена, журналистката.
— Госпожа Айше Видинли… — каза той, като поправи моето „жена“ с „госпожа“.
Да, вярно, че се казваше Айше. Името на журналистката, което не можех да си спомня толкова време, беше от най-обикновените — Айше. На всичкото отгоре аз обичам това име.
— А и тя, тоест Айше Видинли дори беше предложила интервюто си на вестника.
— Със сигурност нямаше да бъде публикувано.
Толкова категорично изрече това, че беше невъзможно човек да си помисли обратното.
— Извинете ме тогава, но какво точно се обърка?
— Касетата, която извадихте — рече той. — Някои хора научиха, без да е необходимо. Ненужни имена се включиха в случая.
— Те само искаха да извлекат полза от възможността — опитах се да ги защитя.
Погледна ме с усмивка.
— Не е ли достатъчно? Възможност… чревоугодничеството е един от седемте основни гряха. Но… ще се оправят…
Отново изказът му придобиваше увереност и неоспоримост. Кое как ще се оправи, беше ми любопитно какво ще им се случи, ако става въпрос за Айше Видинли и кокетката обратния Ахмет. Но любопитството ми не налагаше задаването на този въпрос. Колкото по-малко знам, толкова по-спокойна щях да бъда.