— Добре — казах аз.
Млъкнахме и двамата. Сюлейман и Сабиха и без това имаха уста, но без език. Обърнах се напред. Ако в колата не беше хладно, както ми се гадеше, досега нямаше да издържа. Но ето я благодатта на климатика.
— Къде да ви оставим? — попита той.
Съвсем естествено очаквах да ме оставят пред дома ми. Малко се обидих на този въпрос. Не го показах.
— Може на първата стоянка за таксита — отговорих аз.
Нямаше нужда да се обяснява на Сюлейман. Той чу каквото трябваше да чуе. Зави на първата отбивка и се насочи от Околовръстното към Есенлер. Приближавахме автогарата. Честно казано не исках да слизам там.
— Ако е възможно, нека не бъде на автогарата — гласът ми прозвуча леко яростно.
Продължихме към „Давут паша“. На кръстовището на пътя за колетната поща имаше стоянка за таксита. Доближихме се до първото такси и спряхме.
— Благодаря ви за вниманието. Очакваме да забравите случилото се — каза той.
Стиснах подадената ми ръка.
— И разбира се, час по-скоро да излезете от този случай.
Последното беше изречено със смразяващ кръвта ми глас. Ръката ми все още беше в неговата, гледаше ме в очите. Разбрах защо не ми е харесвал досега този мъж. Когато поискаше, черните му очи гледаха страховито.
Отново изказах съболезнования на госпожа Сабиха. С автоматично движение подаде ръката си, за да я целуна. И аз я целунах. Сюрея ми подаде шапката отзад. Слизайки, казах на Сюлейман само едно сухо „до скоро“, въпреки че въобще не заслужаваше.
Колата потегли веднага след като слязох от нея. Останах насред центъра на промишления квартал в Топкапъ, в най-елегантния си вид, с превъзходната голяма шапка в ръка.
Още преди да се огледам за таксита, при мен спря една „Корола“.
32
От отворения заден прозорец се подаде София:
— Скачай бързо.
Качих се, без да се замисля. Потеглихме.
— Проследихте ли ме?
— О, скъпа, не се опитвай да играеш наивна, моля те. Не е ли очевидно, че не може да е случайност?
Караше мъж с нервна физиономия, когото виждах за пръв път. А моят Хасан седеше отпред до него, без дори да си отвори устата. Ако му изпадне възможност от София, щеше да се обади, за да ме поздрави.
— Слушай сега, скъпа — продължи тя. — Нещата се объркаха толкова, колкото не можеш да си представиш. Имам нужда от теб.
— Нали дадох касетата…
— Не започвай, моля те. Току-що слезе от колата на човека. По пътя вероятно не сте си играли на „чичо Доктор“. Трябва да знам всичко, което ти разказа. Преди да си забравила, докато ти е прясно, без да пропуснеш дори и дума. Иначе моите обяснения няма да означават нищо без твоите думи — превъзмогвайки себе си, каза всичко това на един дъх.
— Моля те, говори бавно, едно по едно, тази скорост ми се отрази шокиращо.
Бандата изнудвачи с пипала на октопод беше на сцената с цялата си мощ. София, може би Ферух, дори и важната личност Рефик Алтън имаха по някакъв начин взаимоотношения с тях. Дори аз се намесих отнякъде и присъствах в записите им.
Противникът с мощни и много на брой пипала беше Сюрея Еронат. При необходимост бяха в сътрудничество, но търсеха възможност да се издерат. Войната за надмощие беше точно такова нещо. Сега господин Еронат искаше да приключат с този въпрос и с мен.
— Вероятно не е само молба от негова страна — казах аз.
— Ами сигурно — съгласи се София.
Надявах се да продължи. Не, не продължи.
— Е? — попитах отново.
— Какво „е“? Човекът директно ме заплаши. Искаше да каже, че ако ние човъркаме, те също имат какво да човъркат.
За любопитния Хасан толкова мълчание си беше прекалено. Не издържа:
— Каза ли поне какво е?
— Глупаци сте! И двамата… Би ли ни казал въобще? Дори на мен… не каза.
Помълчахме известно време.
— Сега — започна отново София — идваш с мен и обясняваш!
— На кого бе? — попитах аз.
— На човека, който не ме слуша, човекът, който при всяка възможност ми показва, че не ми вярва, скъпият ти приятел господин Мехмет Себил.
Преглътнах. Мехмет Себил е бизнесмен, когото познавам от години. Търгуваше със страните от бившата „желязна завеса“. От време на време се обаждаше за помощ, когато искаше да посрещне по различен начин гостите си. И аз изпращах подходящите момичета в който хотел кажеше той. Работата беше печеливша за всяка една страна. Дори не е идвал в клуба. Връзката ми с него от години беше само по телефона.