Имам кабинет в една фирма, която предоставя услуги по тези въпроси. На вратата пише „Консултант“. Ако искам, ходя, ако не, решавам проблема в компютърния си кабинет у дома. Когато такива големи фирми се срещат с мен, в повечето случаи означава, че работата върви. Естествено, не е лесно, хакерите всеки ден се развиват и подивяват. Да се справиш с тях, става също все по-трудно.
За мен щеше да е от полза да отида с малко по-неофициални дрехи, вместо да съм облечен съвсем представително. Неофициалното облекло увеличаваше стойността на услугата, която ще получат. Все пак се очаква да не съм облечен като банкер със запек. И затова си избрах една риза в модерния оранжев цвят. Като обух под нея и бял панталон, вече блестях достатъчно.
Отидох дори по-рано на срещата. Стана така, както предполагах. Системите им бяха на два пъти сривани за „удоволствие“. Искаха подкрепа от мен. Колко били важни за тях информационните потоци, колко чувствителни били в това отношение контактите им в чужбина. Рутинното изпращане на доклади до седалището им в Канада, осигуряването на достъп за тукашните им дистрибутори до информацията за представяне на материали, поръчки, които да се следят на момента, и състоянието на глобалните резерви. Изслушах всичко това. Водех си бележки, докато слушах. Казах, че ще помисля. Шефът на нашата фирма, всъщност и мой съдружник, Али, в такива случаи винаги си отваря широко очите и ме гледа. И сега беше така. Намигнах му, без другите да усетят.
След като приключи срещата, казах на Али:
— Нека да видя системите им, каква е работата, как ще стане, да разбера колко време е нужно. После ще им дадем цена.
Погледна, сякаш разбра, въпреки че търговската му глава не проумяваше нищо от това.
— Ти решаваш. Специалистът си ти — каза. Беше прав.
Върнах се у дома, без да се бавя излишно. Седнах на компютъра. Разгледах международните и местните сайтове на фирмата „Wish & Fire“, влязох в системите им, без никой дори да усети, проучих мрежите за докладване и информационни потоци. Всъщност беше лесна работа. Глобалната система бе изградена с канадска наивност и си вървеше. Сигурността беше почти нулева. Резервите в 32 различни страни по света бяха свързани помежду си. Все пак интегралните елементи с високо напрежение, които продаваха, освен че бяха много редки, бяха и доста скъпи. Някъде отделни елементи липсваха. Дистрибутор, който имаше нужда, си осигуряваше материала от резерва, където достъпът бе най-лесен. И така нататък, и така нататък. Накратко беше работа, която щеше да им коства 20 000 доларчета. Всъщност това бе като муха пред слон в сравнение с цените на стоките, които продаваха, но тези международни фирми бяха изключително стиснати. Пресметнах, че ще го направя с максимум десет — дванайсетдневен труд. След като свърших работата първо в главата си, се обадих на Али и го осведомих. Беше на шумно място, но когато става въпрос за пари, той чува добре, слуша ме с ентусиазъм.
Прииска ми се да помързелувам малко пред телевизора, преди да си приготвя вечеря. Превъртах каналите, когато се звънна на вратата.
Дойде Хюсеин от стоянката.
— Моля — казах аз, като успях да извадя леко надменен и твърд тон.
— Ами… — започна той. — Какво стана с приятелката ти? Добре ли е? Сутринта беше толкова зле. Исках да разбера.
Всички се интересуват от Бусе. Първо Хасан, сега и този.
— Добре е — отговорих аз. — Благодаря ти за интереса.
— Щеше да се обадиш, ако има нужда от нещо…
— Не се наложи.
Гласът ми излезе с достатъчно гълчащ тон. Не тръгваше и чакаше. Ясно беше какво иска, но нямаше достатъчно смелост.
— Да?
— Довечера, ако ще излизаш, в колко часа да дойда да те взема и да те оставя в клуба де?
Отново имаше същото изражение на лицето, отново гледаше посвоему, като сваляч.
— Още е много рано — казах. — Ще потърся на стоянката. Ти не се притеснявай. Не чакай.
— И дума да не става — продължи той. — Нима имам по-хубава работа от това да те чакам.
— Добре тогава, чакай! Ти си знаеш. Това си е твоят бизнес.
— Добре, кога ще излизаш?
— Не знам. Когато се приготвя. Хайде сега лека вечер.
Естествено, затворих вратата.
Изнервях се от постоянното преследване на този Хюсеин. Освен това какво търсеше рано сутрин пред клуба? Ако следеше мен, той знае, че не оставам до този час. Ненужен беше и интересът му към Бусе, която е виждал само веднъж. Поставяше въпроса единствено за да има възможност да говори с мен.