- За бога, Бен, това беше преди двайсет години. Просто го забрави и продължавай да си живееш живота. - Само Рут беше способна на такива думи.
Отначало, когато се премести в Трите бора, Мирна се чудеше дали Рут не е получавала удар. Знаеше добре от практиката си, че такива хора много трудно се владеят. Когато попита Клара обаче, тя й каза, че ако някога Рут е получавала удар, трябва да е било, докато се е намирала в утробата на майка си. Рут си беше тросната и груба от край време.
- Но в такъв случай защо всеки я харесва?! - възкликна тогава Мирна.
Клара се изсмя и сви рамене в отговор:
- Знаеш ли, понякога и аз самата се питам същото. Тази жена може да е такава досада. Но във всеки случай си струва усилията да бъдеш приятел с нея, така си мисля.
- Както и да е - намеси се Габри, недоволен, че временно е престанал да бъде център на вниманието. - Филип се съгласи да отработи като доброволец петнайсет часа около бистрото.
- Обзалагам се, че не го е направил с голяма радост - обади се Питър и стана от стола.
- Определено - изхили се Оливие.
- Искам да вдигна тост - обяви Габри. - За нашите приятели, които не ни изоставиха днес. За нашите приятели, които прекараха цялата сутрин в почистване на бистрото.
Това бе феномен, който Мирна бе наблюдавала и преди - някои хора притежаваха таланта да превръщат и най-ужасното събитие в триумф. Размишлява по въпроса и тази сутрин с нокти, черни от натъпкания под тях тор, като се спираше от време на време да оглежда хората - млади и стари, - които се включваха в мероприятието. И тя бе една от тях. За пореден път благослови деня, в който напусна града и дойде в това село, за да продава книги на местните. Тук най-накрая се чувстваше у дома си.
Внезапно от паметта й изникна гледка, за която бе забравила в сутрешния хаос. Как Рут се облегна на бастуна си и се извърна от останалите така, че само Мирна успя да види болката по лицето на старицата, която коленичи и мълчаливо застърга пода. Прави го цяла сутрин.
- Вечерята е готова - съобщи Питър.
- Ухае наистина вкусно! - зарадва се Джейн няколко минути по-късно, поднесла към устата си вилица кашкав грах и сос.
- Bien sur-. Напазарувах при мосю Беливо - кимна Оливие.
- О, за бога! - възкликна Клара над проскърцващата маса от борови греди. - Това е консервиран грах! От универсалния магазин. И смееш да ми се наричаш готвач!
- Каква неблагодарност! - прошепна театрално Оливие на Джейн. - И то в Деня на благодарността. Какъв срам!
Ядоха на приглушена светлина - навред из кухнята трептяха пламъците на свещи във всевъзможни форми и размери. Блюдата бяха пълни с пуешко и плънка от кестени, сладки картофи, грах и печено месо. Всички бяха донесли по нещо за ядене от дома си с изключение на Бен, който не готвеше. Но затова пък той бе донесъл няколко бутилки вино, което беше дори по-добре. Редовно си правеха сбирки като тази, за които всеки носеше храна, защото само така не особено заможните Питър и Клара можеха да си позволят да направят парти с
вечеря в дома си.
Оливие се приведе към Мирна.
- Още една страхотна кошница.
- Благодаря ти. Всъщност вътре има скрито нещичко и за вас двамата.
- Наистина ли?! - Габри скочи от стола на мига. Дългите му крака го изстреляха през кухнята към подаръчната кошница. За разлика от Оливие, който бе сдържан и придирчив като котарак, Габри напомняше повече на санбернар, макар и без пословичното лигавене на породата. Той внимателно огледа сложната плетеница от клонки и нададе победоносен вик: -Винаги съм го искал! - След което измъкна колбаса.
- Не пипай. Това е за Клара.
Всички втренчиха тревожен поглед в госпожа Мороу, особено Питър. На Оливие видимо му олекна. Габри отново се пресегна и ловко измъкна дебелата книга.
- „Събрани съчинения на У. Х. Одън“. - Габри опита да замаскира нотките на разочарование в гласа си. Без да полага особени усилия. - Не съм запонзат с този поет.
- О, Габри, заслужаваш почерпка - съжали го Джейн.
- Добре, хайде, че вече не издържам! - заяви внезапно Рут и се наведе през масата към Джейн. - „Артс Уилямсбърг“ приеха ли картината ти?
- Да. - Отговорът сякаш задейства невидими катапулти под седалките на присъстващите. Всички скочиха на крака и се втурнаха към Джейн, която ентусиазирано отговаряше на прегръдките им. Сияещото й лице излъчваше повече блясък от всички свещи в стаята.
Клара отстъпи назад за миг, за да наблюдава отстрани оживлението. Изпитваше истинско щастие, че присъства на такъв момент.
- Добрите художници влагат голяма част от себе си в своите творби - заяви Клара, след като всички се върнаха по местата си.