- Можем да й предадем и друго, ако имате да й казвате още нещо - подхвърли с усмивка Бовоар.
Гамаш в никакъв случай нямаше да каже на Никол какви благоприятни последствия е имало от грубото й държание, но все пак си даде сметка, че ако я беше отпратил по-рано, нямаше да стигнат дотук с разследването. В известен смисъл обаче Клара се подценяваше. Силното й желание да опровергае Никол също бе помогнало много за това разкритие.
- Вие споменахте, че при обсъждането на картината в петък, преди Деня на благодарността, сте я сметнали за достатъчно добра да бъде включена в изложбата, нали така? - Гамаш се обърна към Питър.
- За мен това беше брилянтна картина.
- Но до понеделника след Деня на благодарността някой вече я е бил променил - заяви Клара на двамата инспектори. - Спомняте ли си, че когато дойдохте в галерията за първи път, ви показах „Един ден от събора“? Тогава магията вече беше изчезнала.
- Събота и неделя - каза Бовоар. - Два дни. В този отрязък от време убиецът е променил картината. А Джейн Нийл е убита в неделя сутрин.
Всички се втренчиха в картината, сякаш чакаха тя да им съобщи кой е убиецът. Гамаш чувстваше, че платното буквално им крещи. Причината за смъртта на Джейн Нийл се намираше на тази картина.
Клара дочу някакво почукване по прозореца на всекидневната и отиде да види кой може да е. Докато се взираше в мрака, някакво клонче изплува от тъмнината и се блъсна в стъклото. Ураганът Кайла вече бе пристигнал и настояваше да влезе в къщата.
Празненството приключи скоро след това. Всички се втурнаха към автомобилите и домовете си, преди ураганът да се е разразил с пълна сила.
- Гтедай къщата ти да не рухне върху теб! - изкрещя Габри подир Рут, която май му показа среден пръст, докато изчезваше в мрака.
„Един ден от събора“ бе отнесена в пансиона, в чиято голяма всекидневна се бе събрала една компания и отпиваше различни ликьори и кафе. Камината пращеше весело, докато ураганът Кайла стенеше отвън и изтръгваше последните листа от дърветата. След малко дъжд зашиба като с камшик прозорците. Групата вътре инстинктивно се сближи още повече, затоплена от огъня в камината, напитките и приятната атмосфера.
- Кой знаеше за картината преди убийството на госпожица Нийл? - запита Гамаш.
Освен Питър и Клара там бяха още Беи, Оливие, Габри и Мирна.
- Комисията - отвърна Питър.
- Не сте ли разговаряли за нея по време на петъчната вечеря за Деня на благодарността?
- Обсъждахме я доста. Джейн дори я описа - потвърди Клара.
- Не ме разбрахте - поясни Гамаш. - Имам предвид, кой е виждал картината преди онази вечер?
Те се спогледаха и поклатиха глави.
- Избройте пак членовете на комисията - каза Бовоар.
- Анри Лавиер, Ирине Калфа, Елис Джейкъб, Клара и аз - изреди Питър.
- Кой още може да я е видял? - запита Гамаш. Това беше най-важният въпрос. Джейн бе убита заради картината си. Убиецът трябва да я е видял и да е проумял заплахата, която го грози. В резултат на което е променил изображението и е извършил убийството.
- Айзък Кои - каза Клара. - Пазачът на галерията. А и всеки, който е разглеждал предната изложба, може да се е отбил до хранилището с картините и да я е видял.
- Което не е много вероятно - вметна Гамаш.
- Да, не може да стане погрешка - съгласи се Клара и се изправи. - Съжалявам, но май съм си забравила чантата в дома на Джейн. Ще отскоча да я взема.
- При тоя ураган отвън? - възкликна Мирна невярващо.
- И аз се прибирам - обади се Беи. - Освен ако нямате нужда от мен.
Гамаш поклати глава и събранието приключи. Присъстващите един по един се стопиха в мрачната нощ, вдигнали инстинктивно ръце да се предпазят от ураганния вятър. Нощта се изпълни с пороен дъжд, мъртви листа и тичащи навред хора.
Клара трябваше да обмисли някои неща и за тази цел се нуждаеше от своето тайно място, което по една случайност бе кухнята на Джейн. Включи всички лампи и потъна в голямо старо кресло до старата печка.
Възможно ли беше? Нищо чудно да е объркала нещо. Или да е забравила нещо, или да си внушаваше. Нещо й се бе сторило странно още по време на коктейла, докато се взираше в „Един ден от събора“. Макар че първите наченки на тази неясна и тревожна идея бяха пуснали корен още по време на изложбата в „Артс Уилямсбърг“. Тогава бе отхвърлила мисълта. Беше прекалено болезнена. И буквално й причиняваше физическа болка. Непоносима физическа болка. Но само преди минути в пансиона ужасяващата мисъл я бе връхлетяла отново - този път с двойна сила. И докато всички гледаха втренчено картината, всичко си дойде на мястото. Всички факти и подробности намериха своето обяснение. Всичко се изясни. Клара не можеше да се прибере у дома. Не и сега. Боеше се да се прибере в къщата си.