- Какво е специалното значение на „Един ден от събора“? - попита Бен.
- А, не, няма да подсказвам. Трябва да отгатнете сами. Отговорът е в картината. - Джейн се обърна усмихната към него. - Сигурна съм, че ще я разгадаете.
- Защо си я кръстила „Един ден от събора“? - полюбопитства отново Бен.
- Защото я нарисувах на събора, по време на заключителното шествие.
Джейн изгледа многозначително Бен. Майка му Тимър, която беше нейна приятелка, бе починала същия следобед. Нима бе минал само месец оттогава? Цялото село бе присъствало на шествието освен Тимър, която умираше от рак в самота, докато синът й Бен бе в Отава на търг за антикварни вещи. Той чу тъжната вест от семейство Мороу. Клара никога нямаше да забрави погледа и лицето му, когато Питър му съобщи новината за смъртта на майка му. Нямаше мъка, нито дори следа от болка, още не. Изражението му бе на човек, който не вярва на ушите си. И не беше единственият.
- Злото е скучно и винаги с човешки образ, то споделя леглото ни и се храни на масата ни -произнесе шепнешком Джейн. - Това е от Одън - обясни, след което кимна към книгата в ръката на Габри с усмивка, която разчупи неочакваното и необяснимо напрежение.
- Може да се шмугна долу да хвърля едно око на „Един ден от събора“ преди изложбата -подхвърли Бен.
Джейн пое дълбоко дъх:
- Искам да поканя всички ви на коктейл след откриването на изложбата. Във всекидневната. - Ако беше добавила: „И ви искам всички без дрехи“, приятелите й едва ли щяха да бъдат толкова изумени. - Подготвила съм ви една малка изненада.
- Не думай - обади се Рут.
Уморените гости се разотидоха по домовете си, добре заситени от печеното пуешко и тиквения пай, изпитото порто и еспресо; фенерчетата им проблясваха като гигантски светулки. Джейн целуна Питър и Клара за лека нощ. Получила се бе една приятна и спокойна вечер с приятели точно преди Деня на благодарността. Клара проследи с поглед Джейн, докато възрастната жена вървеше по лъкатушещата горска пътека, която свързваше къщите им. Блясъкът на фенерчето се виждаше дълго след като фигурата й изчезна в мрака - ярка бяла светлина като от факлата на Диоген. Клара изчака да чуе радостния лай на Люси и едва тогава затвори внимателно вратата на къщата си. Джейн се бе прибрала. В безопасност.
1 Квебекската полиция (фр.). - б. р.
2 Кафе с мляко (фр.). - б. р.
3 Боже мой (фр.). - б. р.
4 Добре (фр.) - б. р.
5 Измислен свят, в който се развива голяма част от действието в седемте книги от фентъзи поредицата за деца на К. С. Луис „Хрониките на Нарния“. - б. р.
6 В Канада Денят на благодарността се отбелязва във втория понеделник на месец октомври. - б. р.
7 Гнусари! (фр.) - б. р.
8 Куентин Крисп (1908-1999) - британски писател, илюстратор и актьор. - б. р.
9 Уистън Хю Одън (1907-1973) - англо-американски поет, считан за един от най-великите поети на XX век. - б. р.
10 Английска поетеса, известна със скандалната си бисексуалност. - б. пр.
11 Разбира се (фр.) - б. пр.
ГЛАВА ВТОРА
Главен инспектор Арман Гамаш получи телефонното обаждане на излизане от монреалския си апартамент в неделята преди Деня на благодарността.
Съпругата му Рен-Мари вече беше в колата, а ако не му се бе наложило внезапно да посети тоалетната, двамата вече щяха да пътуват за кръщенето на праплеменницата си.
- Oui, alld?1 - отговори на обаждането Гамаш.
- Monsieur I’Inspecteur?2 - произнесе учтив млад глас от другия край на линията. - Обажда се агент Никол. Шефът ме помоли да ви се обадя. Имаме убийство.
След десетилетия, прекарани в Surete du Quebec, по-голямата част от които в отдела за убийства, тези думи все още успяваха да го разтърсят.
- Къде? - попита и мигновено посегна към бележника и химикалката; предвидливо държеше такива до всеки телефон в апартамента.
- Едно селце в Източната провинция. Трите бора. Мога да мина да ви взема след четвърт час.
- Да не си го убил ти този човек? - попита Рен-Мари, след като Арман й обясни, че не може да присъства на двучасовата служба за кръщенето в непознатата църква.
- Ако съм го убил аз, няма да ми се размине, повярвай ми. Искаш ли да дойдеш с мен?
- Какво би направил, ако някой ден приема предложението ти?
- Ще се зарадвам - отвърна искрено. Трийсет и две години брачен живот не бяха достатъчни, за да се отегчи от съпругата си. Беше сигурен, че ако жена му някога реши да бъде до него по време на разследване, тя ще се държи както трябва. Рен-Мари винаги знаеше какво да прави и никога не вдигаше скандали. Той й се доверяваше напълно.