Ръката й се вкопчи в нещо, а то на свой ред се сгърчи и обви около нея. Клара с ужас го захвърли в мрака и чу как се блъска в нещо в дъното на помещението.
- Ето ме и мен - прошепна Бен.
Клара осъзна, че е пропълзяла точно до него в мрака. Беше само на крачка разстояние от нея, но вече без фенерчето. Тя замря ужасена, очакваше всеки миг ръцете му да я сграбчат. Вместо това долови шум от отдалечаващи се крачки. Бен отиваше към мястото, където бе захвърлила змията.
- Къде е тя? - извика Питър с умоляващ глас.
Бяха претърсили къщата на Бен, но откриха само някаква локва. Сега Питър описваше концентрични кръгове из всекидневната и с всеки следващ приближаваше все повече Гамаш, който бе застанал точно в центъра на стаята.
- Моля ви, успокойте се, господин Мороу.
Питър спря. Думите бяха изречени спокойно, но авторитетно. Гамаш се бе втренчил в някаква въображаема точка, като че ли не си даваше сметка нито за урагана навън, нито за ужаса, който Питър изпитваше.
Клара знаеше, че разполага с две възможности, което бе доста по-добре от ситуацията преди няколко минути. Трябваше да стигне до стълбите или да намери някакво оръжие, с което да порази Бен, преди той да се добере до нея. Познаваше го много добре. Беше силен, но бавен. Бързината в случая нямаше голямо значение, но все пак й даваше някакъв шанс.
Нямаше представа къде да търси предмет, който да използва като оръжие, освен на земята. Вярно, можеше да се натъкне на тухла или тръба, но поне знаеше със сигурност за един предмет на пода. Дочула бе как Бен се препъва в него няколко крачки напред. Клара се обърна и падна на колене; запълзя по мръсния под, като размахваше ръце пред себе си с надеждата да хване нещо, което няма да се опита да сграбчи нея. Отново дочу някакъв грохот и й се прищя сърцето й да бие по-тихо. Докосна нещо с ръка и само след миг проумя какво е. Прекалено късно. Мишеловката с трясък се захлопна и строши два от пръстите й; Клара нададе писък на болка и ужас. Приливът на адреналин й вдъхна сили, тя изтръгна мишеловката от наранената си ръка и я метна настрани. Хвърли се в другата посока, спомнила си, че мишеловките са подредени край стените. Значи точно срещу нея трябваше да има стена. Ако Бен се втурнеше в мрака към нея, за да я сграбчи...
Питър чу отчаяния писък на Клара и внезапното му прекъсване. Тримата бяха пристигнали секунди по-рано пред къщата на Тимър, чиято предна врата се удряше в стената, подмятана от безмилостния вятър. Гамаш и Бовоар извадиха фенерчета и насочиха лъчите им към дървения под. Следи от мокри обувки водеха към вътрешността на тъмната къща. Последваха ги тичешком. Миг след като се добраха до кухнята, дочуха писъка.
- Оттук! - Питър отвори една врата, зад която се виждаше само мрак. Втурнаха се един след друг по стъпалата към мазето.
Клара спря да се търкаля в мига, когато Бен заби глава в каменната стена. Удари се в нея с все сила и Клара откри, че е сгрешила. Бен беше бърз. Но сега вече не толкова. Сблъсъкът бе отекнал в цялото мазе. След това Клара дочу друг шум.
Стълбището се сгромолясваше.
1 Подходящия момент (фр.). - б. р.
2 Маргарет Атууд (1939) - известен канадски поет, писател, литературен критик, есеист и природозащитни?. - б. р.
3 Мартин Брайьн Мълрони (1939) - министър-председател на Канада от септември 1984 г. до юни 1993 г. - б. р.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАИСЕТА
Всичко се разви някак ужасно бавно. Фенерчето на Гамаш освети пода и угасна, но преди това той зърна просналия се на рухналото стълбище Бовоар. Главният инспектор се опита да избегне опасността и за малко да успее. Но хлътна до глезен между опорите на строшените стъпала с единия си крак. В този миг едновременно чу и усети как костта изпращява под тежестта на изгубилото му равновесие тяло. Другият му крак попадна върху нещо далеч по-безопасно, но не по-малко шумно. Гамаш чу, че Бовоар простена от болка, а сетне рухна и Питър. Мороу политна с главата напред като гмуркащ се лебед и главният инспектор се озова на пътя му. Пред очите на Гамаш избухна истински фойерверк и той видя толкова звезди, колкото нямаше и на небето. После изгуби съзнание.
Когато малко по-късно дойде на себе си, Клара бе надвесена над него със сгърчено от страх лице. Ужасът струеше от нея. Гамаш се опита да се изправи, да я защити, но не беше в състояние да го направи.
- Шефе? Наред ли сте? - Виждаше като през мъгла, но зърна, че Жан Ги също е надвесен над него. - Обадих се за помощ по мобилния.