- И на мен ми отне много време да го проумея - призна Гамаш. - Забелязах го едва след като огледах добре картината в стаята си. Бен го нямаше.
- Бен го нямаше - повтори Клара. - Знаех, че не е възможно Джейн да го пропусне. Но той просто не беше на картината. Освен ако не е бил там преди, но лицето му е било премахнато впоследствие.
- Но защо Бен е изпаднал в паника, след като е видял картината? Какво толкова е щяло да
стане, ако хората видят лицето му на нея? - недоумяваше Оливие.
- Помислете - каза Гамаш. - Беи е инжектирал майка си с фатална доза морфин в последния ден на събора, точно по време на шествието. Разбира се, първо си е подсигурил алиби, бил е в Отава на някаква изложба за антикварни вещи.
- А наистина ли е бил там? - попита Клара.
- О, да, дори е купил няколко предмета. След това е побързал да се върне обратно в селото, което е само на три часа път с автомобил от града, и изчакал шествието да започне...
- И е знаел предварително, че майка му ще остане сама? Но как? - обади се Рут.
- Познавал е добре майка си и е бил наясно, че тя ще настоява да отидете на празника.
- Тимър така и направи. Трябваше да остана при нея.
- Нямало е как да знаеш, Рут - каза Габри.
- Продължавайте - обади се Оливие, докато топеше хлебчето си в супата. - Бен е огледал картината и...
- Видял е на нея себе си - обясни Гамаш. - Там, на пейките, по време на шествието. И тогава е решил, че Джейн знае какво е направил, че той е бил в Трите бора на този ден.
- Затова откраднал картината, изтрил лицето си и нарисувал ново на негово място -довърши Клара.
- Онази странна жена беше на пейката до Питър - вметна Рут. - Най-естественото място, на което Джейн може да постави Бен.
Питър едва се спря да не сведе поглед.
- И онази нощ в пансиона всичко ми се изясни - заяви Клара. - Той не беше заключил вратата на дома си след убийството. Всички други го направихме с изключение на Бен. А и когато се захвана с разкриването на стените, беше толкова бавен. Онази нощ, когато го хванахме тук, каза, че искал да навакса с работата по стените. Тогава му повярвах, но по-късно си помислих, че оправданието е доста наивно дори за него.
- Излиза, че е претърсвал къщата на Джейн за ей това - поясни Гамаш и вдигна папката, която Бовоар бе открил в дома на Йоланд. - Тук са скиците, правени от Джейн на всеки областен събор в продължение на шейсет години. Бен е предположил, че може да има някакви чернови за „Един ден от събора“, и ги е търсил.
- А скиците показват ли нещо? - запита Оливие.
- Не, прекалено са груби.
- И за капак на всичко лукът - продължи Клара.
- Лукът ли?
- Да, когато отидох в къщата на Бен в деня след убийството на Джейн, той запържваше лук, за да приготви чили. Бен никога не готви. Но в своя егоизъм повярвах на думите му, че го прави заради мен, за да ме поразведри. По едно време влязох във всекидневната му и долових миризма на нещо, което помислих за почистващ препарат. Ухаеше на чисто и подредено, затова реших, че Нели е почиствала. Но при един по-късен наш разговор тя спомена, че Уейн бил толкова болен, че повече от седмица не била чистила. Бен сигурно е използвал някакъв разтворител и е решил да пържи лук, за да замаскира миризмата.
- Точно така - обади се Гамаш и отпи от бирата си. - Измъкнал е „Един ден от събора“ от галерията онази събота, изтрил е себе си и е нарисувал друг на свое място. Сгрешил е обаче, като си е измислил произволно лице. Освен това е използвал собствените си бои, които са различни от тези на Джейн. Сетне е върнал картината в „Артс Уилямсбърг“, но му се е наложило да убие Джейн, преди тя да е видяла подправената картина.
- Вие - Клара се обърна към Гамаш - разсеяхте всичките ми съмнения. Все питахте кой още е видял картината. Тогава си спомних, че на вечерята в петък Беи бе попитал Джейн дали има нещо против той да отскочи до галерията да види „Един ден от събора“.
- Мислиш ли, че е подозирал нещо още тогава? - обади се Мирна.
- Възможно е да се е разтревожил. Да си е внушил нещо заради вината си. Спомням си погледа му, когато Джейн каза, че картината изобразява шествието и има някакво специално послание. В онзи момент тя погледна право към него.
- Видът му беше странен и когато тя цитираше онази поема - вметна Мирна.
- Коя? - попита Гамаш.
- На Одън. Ей я там книгата, в купчината до стола на Клара. Виждам я - каза Мирна. -„Събрани съчинения на У. X. Одън“.
Клара й подаде тежкия том.
- Ето я - посочи Мирна. - Джейн прочете част от думите, с които Одън изказва почит към Херман Мелвил: Злото е скучно и винаги с човешки образ, то споделя леглото ни и се храни на масата ни.