Питър се пресегна за книгата и прегледа началото на поемата, частта, която Джейн бе пропуснала:
Към края той се сблъска с невъобразима кротост и хвърли котва в своя дом, и достигна своята жена, и негов пристан вечен стана нейната ръка, и всяка сутрин пътуваше до офис, сякаш професията му бе друг остров.
Добротата съществуваше: наясно бе с това.
Оставаше и ужасът му да изтлее докрай.
Питър се загледа в пламъците на камината, заслушан в тихата реч на познатите гласове. Полека сложи лист хартия в книгата и я затвори.
- Заради параноята си е виждал скрити послания във всичко - обясни Гамаш. - Беи е разполагал с възможността и умението да убие Джейн. Живее зад училището и може да влезе в сградата, без никой да го види; лесно може да се вмъкне, да вземе дървен лък и няколко стрели, да смени върховете им с ловни, след което да примами Джейн и да я убие.
Питър си го представи ясно като на филм. Притвори очи. Не можеше да погледне останалите. Как беше възможно да не знае всички тези неща за най-добрия си приятел?
- Как е успял да примами Джейн там? - запита Габри.
- По телефона - отвърна Гамаш. - Джейн му се е доверявала напълно. Не се е усъмнила в нищо, когато я е помолил да се срещнат при еленската пътека. Казал й е, че има бракониери и е по-добре да остави Люси у дома. И тя е тръгнала натам, без изобщо да се замисли.
„Ето какво причиняват доверието и дружбата, лоялността и любовта - помисли си Питър. -Мамят те. Предават те. Нараняват те толкова дълбоко, че едва дишаш. Понякога дори те убиват. Или по-лошо. Убиват хората, които обичаш най-много.“ Беи за малко да погуби Клара. А той му вярваше. Обичаше го. И ето какво се случи. Не, никога повече. Онзи цитат на Гамаш от евангелието на Мат ей се бе оказал верен.
- Но защо е убил собствената си майка? - попита Рут.
- Това е история, древна като света - отвърна Гамаш.
- Беи е бил мъжка проститутка? - възкликна Габри.
- Това е най-древната професия. Ти на кой свят живееш? - тросна се Рут. - Няма значение, не искам да знам.
- Алчност - поясни Гамаш. - Трябваше всичко да ми се изясни още след разговора ни в книжарницата - обърна се към Мирна. - Вие описахте един интересен типаж. Хора, които водят „застинал“ живот. Спомняте ли си?
- Да, помня. Онези, които не израстват и не узряват, които остават инфантилни цял живот. Такива хора рядко успяват да се променят към по-добро.
- Точно така - съгласи се Гамаш. - Живеят в очакване животът да им се случи. В очакване някой друг да ги спаси. Или да ги изцери. Никога не полагат усилия да се променят към по-добро.
- Бен - промълви Питър. Първата му дума за деня.
- Бен. - Гамаш кимна едва. - Мисля, че Джейн го е знаела. - Стана и почука по стената. -Ето тук. Нарисуваният Бен. Забелязахте ли, че е обут с къси панталонки? Като малко момче. И е статуя, направен е от камък. Заседнал. Обърнат към къщата на родителите си с лице към миналото. Сега всичко това изглежда логично, разбира се, но тогава не го видях.
- Но защо ние не успяхме да го видим? Прекарвахме с него всеки ден - недоумяваше Клара.
- Защо да го видите? Всеки си има свой живот, свои проблеми. Освен това изображението на Бен показва и още нещо. - Гамаш направи пауза, за да осъзнаят значението на думите му.
- Сянката - обади се Питър.
- Да. Бен хвърля дълга и тъмна сянка. Мракът в него влияе и на другите.
- Искате да кажете, че е повлиял на мен - вметна Питър.
- Да. И на Клара. И на почти всички останали. Бен е хитър, създава впечатление за човек, който е много толерантен и внимателен, но всъщност е много черна, много лукава натура.
- Но защо е убил Тимър? - запита отново Рут.
- Защото е възнамерявала да промени завещанието си. Не да го лиши от всичко, а просто да му остави толкова, колкото да преживява. За да му се наложи за първи път в живота си да започне да прави нещо за себе си. Знаела е в какъв мъж се е превърнал, знаела е за всичките му лъжи, леност, извинения. Но винаги се е чувствала отговорна за него. До момента, в който се е запознала с вас, Мирна. Вие и Тимър сте разговаряли много за тези неща. Смятам, че онова, което споделихте и с мен за мнозинството от пациентите ви, я е накарало да се замисли по-дълбоко за Бен. Тя отдавна е съзнавала, че той е проблем, но е гледала на него като на пасивен проблем. Като на човек, който е опасен само за себе си. А при неговите лъжи за нея...
- Била е наясно какво говори Бен за нея зад гърба й, така ли? - запита Клара.
- Да. Бен ни го каза по време на разпита. Призна, че още в детските си години е разказвал лъжи за майка си, за да печели съчувствие, но не счита, че това е нещо погрешно. „Би могло и да е истина“, така се изрази. - Гамаш продължи: - На вас, Питър, е казал например, че майка му е настоявала за изпращането му в „Абът“, но истината е, че той самият я е молил за това. Искал е да я накаже, като я накара да се чувства ненужна. Според мен общуването й с вас, Мирна, е било истинска повратна точка в живота на Тимър. Дотогава тя е обвинявала себе си за онова, в което се е превърнал Бен. Почти е повярвала на обвиненията му, че е ужасна майка. И е чувствала, че му е длъжница. Затова му е позволила цял живот да живее в дома й.