- Това не ти ли се струваше странно? - обърна се Мирна към Клара.
- Не. Но сега, като си припомня някои неща, най-после виждам цялата картинка. Невероятно е. Бен казваше, че Тимър не му позволява да напусне онази къща. И аз си мислех, че става въпрос за някакъв емоционален шантаж. Вярвах на всяка негова дума. - Клара поклати глава в изумление. - Когато се премести да живее във вилата на пазача, Бен ни каза, че майка му го изритала, защото най-сетне събрал кураж да й се опълчи.
- И вие му повярвахте? - запита тихо Рут. - Кой купи достатъчно от картините ви, за да си позволите собствен дом? Кой ви даде мебели? Кой ви канеше на вечеря през всичките онези ранни години, за да ви запознае с местните хора и да ви нахрани, понеже знаеше, че буквално гладувате? Кой ви даваше чанти, пълни с остатъци от онези вечери? Кой ви слушаше внимателно всеки път, когато говорехте, и ви задаваше интересни въпроси? Мога да продължа така цяла нощ. Нищо ли от това не ви направи впечатление? Толкова ли сте били слепи?
„Ето пак - помисли си Клара. - Слепотата.“ Тя бе по-лоша от всички рани, които й бе причинил Беи. Рут ги гледаше втренчено с каменно лице. Как може да са били толкова лековерни? Как е възможно думите на Беи да са имали по-голяма тежест от действията на Тимър? Рут беше права. Тимър винаги се бе проявявала като толерантна, мила и щедра жена.
Клара с ужас проумя, че Беи е планирал и започнал убийството на майка си много отдавна.
- Права си. Толкова съжалявам. Дори за змиите. Аз му бях повярвала и за оная история със змиите.
- Змии ли? - обади се Питър. - Какви змии?
Клара поклати глава. Беи я беше излъгал и бе използвал името на Питър, за да приспи подозренията й. Защо й беше разказал, че в мазето на майка му има змии? Защо беше съчинил онази история за себе си и Питър като деца? Защото това го превръщаше в още по-голяма жертва, в герой, проумя сега. И тя бе приела с готовност скалъпената история. Всички го жалеха и наричаха „бедния Беи“. Той самият бе желал да изглежда такъв в очите им, макар да се бе оказало, че не иска да е действително беден.
Мазето на Тимър се бе оказало абсолютно чисто, след като възстановиха електричеството. Не откриха никакви змии там. Никакви змийски гнезда. По нищо не личеше в него да са влизали други отровни създания освен Беи. Провисналите от тавана и гредите „змии“ се оказаха кабели, а Клара бе ритала и мятала парчета градински маркуч в страха си. Силата на въображението никога не преставаше да изумява Клара.
- Една от причините разследването да се забави беше, че допуснах грешка - призна Гамаш. - Наистина голяма грешка. Помислих си, че Беи е влюбен във вас, Клара. Романтично влюбен. Дори го запитах дали е така. И сгреших много. Вместо откога е влюбен във вас, трябваше да го питам какви са чувствата му към вас. С което му дадох идеалната възможност да затвърди позицията си на жертва. Той не ви е хвърлял погледи крадешком заради някаква скрита страст, а от страх. Знаел е колко интуитивна личност сте; че има най-голям шанс тъкмо вие да проумеете всичко. Но с идиотския си въпрос аз му дадох картбланш и се проявих като най-големия глупак.
- Но в крайна сметка разнищихте всичко - възрази Клара. - Беи проумя ли какво е сторил?
- Не. Убеден е, че е постъпил абсолютно правилно. Смята, че парите на Хадли по право му принадлежат. Както и имотите. Майка му просто временно била тяхна притежателка до момента, в който те станат негова собственост. Самата мисъл, че е възможно да не получи в наследство всички имоти и пари на семейството, била толкова непоносима, че Тимър не му оставила друг избор, освен да я убие. И след като тя го поставила в такова положение, значи вината не била негова. Тя сама си го била изпросила.
Оливие потръпна.
- Изглеждаше толкова деликатен.
- И е такъв - потвърди Гамаш - до момента, в който някой изкаже несъгласие с него или не му даде онова, което иска. Като едно голямо дете. Убил е майка си заради парите. А Джейн, защото е считал, че ще разкрие истината за него пред целия свят с картината си.