- Вижте този мъж. Минали са три часа, откакто е открил тялото, и още не може да се оправи. Току-що повърна. Жената е означавала много за него - каза Гамаш, след което погледна Бен Хадли. - Освен ако не се преструва.
- Не ви разбрах, сър.
- Ами, лесно е човек да завре пръст в гърлото си и да предизвика повръщане. А като демонстрация е много внушително. - Гамаш се обърна към Бовоар. - Друг знае ли за смъртта на госпожица Нийл?
- На пътя се бяха струпали някои от жителите на селото, сър - напомни Никол.
Гамаш и Бовоар я погледнаха. Тя осъзна, че отново се е изложила. В усилието си да ги впечатли и да се изтъкне бе постигнала точно обратния ефект. Отговорила бе на въпрос, който не бе отправен към нея, и бе прекъснала по-висшестоящ полицейски служител, за да съобщи факт, очевиден и за тригодишно дете. Инспектор Гамаш също бе видял тези хора. По дяволите! Тя разбра отчаяно, че вместо да ги смае с блестящия си ум, бе успяла само да се направи на глупачка пред инспекторите.
- Извинете, сър.
- Инспектор Бовоар?
- Опитвам се да запазя местопрестъплението чисто. - Той се обърна към Никол. - Не искам никакви цивилни лица; никой от служителите ни да не разговаря за престъплението с хора извън периметъра.
Никол поруменя цялата. Омразна й беше самата мисъл, че му се налага да й обяснява какво да прави, но ненавиждаше дори повече факта, че се нуждае от неговото обяснение.
- Време е да си поговорим с господин Хадли - заяви Гамаш и се отправи с отмерена стъпка към него.
Бен Хадли ги наблюдаваше от известно време, ясно му беше, че главният шеф е вече тук.
- Господин Хадли, аз съм главен инспектор Арман Гамаш от Surete du Quebec.
Бен бе очаквал да срещне някой франкофон или дори детектив, който не говори английски, така че няколко минути бе съчинявал наум отговора си на френски, за да може да обясни какво е правил. А сега този безупречен мъж - с грижливо подстриган мустак, тъмнокафяви очи, втренчени в него над рамките на очилата, с костюм в три части (нима това палто беше на луксозната марка „Бърбъри“?), каскет и добре оформена прическа под него - протягаше едрата си ръка, сякаш двамата се срещаха на някакво полуофициално служебно събитие, и говореше английски с британски акцент. Бе доловил обаче, че мъжът разговаря с колегите си на бърз и чист френски. Квебек изобилстваше от хора, които владееха еднакво добре и двата езика. Но франкофони с британския английски на наследствени лордове рядко се срещаха по тези места.
- Запознайте се, това са инспектор Жан Ги Бовоар и агент Ивет Никол.
Всички се здрависаха с Бен, макар Никол да го стори с известна подозрителност - не беше сигурна, че англичанинът е избърсал лицето си с ръка след повръщането.
- С какво мога да ви помогна?
- Нека се поразходим. - Гамаш кимна към пътеката в гората.
- Благодаря ви - каза Бен с явно облекчение и признателност.
- Страшно съжалявам за смъртта на госпожица Нийл. Близки приятели ли бяхте?
- Много. Всъщност тя ми беше учителка в тукашното училище.
Гамаш не отделяше поглед от лицето му, слушаше внимателно думите му, без да го осъжда или да дава оценки на казаното от него. Бен бе видимо облекчен за първи път от няколко часа насам. Главният инспектор мълчеше в очакване той да продължи.
- Беше чудесна жена. Ще ми се да имах дар слово, за да ви я опиша. - Бен засрамено извърна лице встрани в неуспешен опит да скрие рукналите отново сълзи. Сви ръце в юмруци и усети с благодарност болката от забилите се в дланите му нокти. Това бе болка, която разбираше. Другата обаче му бе абсолютно непонятна. По някакъв странен начин тя бе далеч по-силна от болката, която изпита при смъртта на майка си. Бен положи усилие да се стегне. - Не разбирам какво се е случило. Смъртта на Джейн не е естествена, нали?
- Да, господин Хадли, не е естествена.
- Значи някой я е убил?
- Разкажете ни по-подробно за тази сутрин, моля.
Двамата бяха забавили крачка.
- Открих Джейн на пътеката...
Гамаш го прекъсна:
- Започнете от момента на събуждането си, ако обичате.
Бен се изненада, но се подчини.
- Събудих се около седем. Винаги ставам с изгрева. Лъчите влизат директно в спалнята ми, защото така и не се наканих да сложа завеси. Станах, изкъпах се и прочие, нахраних Дейзи. -Следеше лицата на събеседниците си внимателно и търсеше признак дали говори прекалено много, или напротив. Усещаше, че жената агент е озадачена. Високият и снажен инспектор (Бен вече бе забравил имената им) си записваше всичко. А шефът им не криеше интереса си и видимо го насърчаваше да разказва по-нататък. - После я изведох навън, но тя има артрит и днес сутринта никак не беше добре. Между другото Дейзи е домашното ми куче. Както и да е, върнах я обратно вкъщи и излязох сам на разходка. Беше към осем без петнайсет. - Бен правилно разсъди, че ще се интересуват от точния час. - От къщи дотук има само няколко минути път по асфалта покрай училищната сграда, оттам вече направо влизам в гората.