- През тези няколко часа, които сте прекарали тук, нещо около мястото на смъртта или самата госпожица Нийл да ви се е сторило странно?
Гамаш бе впечатлен, че Бен не отбеляза очевидното. Вместо това се замисли за минута.
- Да. Люси, кучето й. Не си спомням Джейн да е излизала на разходка без Люси някога, особено сутрин.
- Да сте се обаждали на някого по телефона?
Бен внезапно се огледа, сякаш току-що му бе хрумнала съвсем нова и брилянтна идея.
- О! Какъв идиот съм само! Направо не мога да повярвам. Изобщо не ми мина през ум да се обадя на Питър или на Клара, или на когото и да било друг. Бях съвсем сам, не исках да оставя Джейн, но се налагаше да позвъня в полицията. Дори не ми хрумна да звънна на Бърза помощ, набрах само 911. О, господи, сигурно е от шока.
„Или може би наистина си кръгъл идиот“ - помисли си Никол. Засега Бен Хадли се проявяваше като удивително безполезно човешко същество.
- Кои са тези Питър и Клара? - попита Бовоар.
- Питър и Клара Мороу. Най-добрите ми приятели. Съседи са на Джейн. Тя и Клара бяха като майка и дъщеря. О, бедната Клара. Мислите ли, че вече знаят?
- Ами, нека проверим - подхвърли Гамаш и с изненадваща скорост потегли обратно по пътеката към тялото. Заобиколи тялото на Джейн и каза на Бовоар: - Господин инспектор, моля оттук да поемете нещата в свои ръце. Знаете какво да търсите. Агент Никол, вие о ставате с инспектора да му помагате. Колко е часът?
- Единайсет и трийсет, сър - отвърна Никол.
- Добре. Господин Хадли, в селото има ли ресторант или кафене?
- Има, да, бистрото на Оливие.
Гамаш отново се обърна към Бовоар:
- Съберете екипа в бистрото на Оливие в един и половина. Ще пропуснем обедната блъсканица, за да можем после да ползваме заведението само ние. Правилно ли разсъждавам, господин Хадли?
- Трудно ми е да преценя. Възможно е мълвата да плъзне из селото и заведението да се напълни с хора. Бистрото е като централна гара за Трите бора. Но Оливие има една стая отзад, която отваря само за вечеря. С изглед към реката. Вероятно би ви я предоставил за служебните ви цели.
Гамаш се загледа с интерес в Бен.
- Това е добра идея. Инспектор Бовоар, аз ще се отбия да поговоря с мосю Оливие...
- Казва се Оливие Брюле - прекъсна го Бен. - Държи бистрото с партньора си Габриел Дюбо, както и единствения пансион в селото, който предлага закуска.
- Може ли да ви съпроводя до селото, господин Хадли? Не съм бил още там и не го познавам.
- Но да, разбира се. - Бен едва не добави: „За мен ще е удоволствие“. Този полицейски служител излъчваше както добро възпитание, така и определена студенина. Макар двамата да бяха приблизително на едни и същи години, Бен имаше чувството, че той е по-близо до възрастта на дядо му.
- Това там е Питър Мороу. - Бен посочи към тълпата, която като под ръководството на невидим диригент се бе обърнала към тях след появата им от гората. Сочеше един висок мъж със силно разтревожено лице, който по-рано бе разговарял с Гамаш.
- Ще ви кажа веднага какво знам - обърна се главният инспектор към тълпата от около трийсетина жители на селото. Проследи с поглед как Бен се приближава до Питър Мороу и застава до него. - Името на мъртвата жена е Джейн Нийл. - Съзнателно говореше с тон, който целеше да приглуши рязката реакция на околните.
Неколцина от присъстващите заплакаха, други поднесоха длани към устата си, сякаш да закрият рана. Повечето сведоха глава като налегнати от силно бреме. Питър Мороу се втренчи в главния инспектор. После премести поглед върху Бен. Гамаш наблюдаваше внимателно всичко това. Господин Мороу не изглеждаше изненадан. Нито обзет от мъка. Тревога, да. Загриженост - без всякакво съмнение. Но тъга?
- Как е станало? - обади се някой.
- Още не знаем. Но смъртта не е била естествена.
Тълпата нададе неволен сърцераздирателен стон. С изключение на Питър Мороу.
Бен се огледа.
- Къде е Клара? - Да видиш единия без другия бе повече от необичайно.
Питър кимна с глава към селото:
- В „Свети Тома“.
Тримата мъже откриха Клара сама в параклиса със затворени очи и сведена глава. Питър застана до открехнатата врата с поглед, впит в гърба на жена си; беше се превила така, сякаш се подготвяше за удара, който ще я връхлети всеки миг. Художникът измина тихо краткото разстояние между пейките за богомолците; имаше усещането, че душата му се е отделила и той наблюдава отгоре движенията на собственото си тяло.
Преди няколко часа свещеникът бе съобщил новината, че полицията има работа в гората зад сградата на старото училище. След това, с напредването на службата, неспокойството на местните бе нараснало.