Мирна Ландерс - в миналото психолог, практикувал в Монреал, сега държи книжарница за
нови и употребявани книги в село Трите бора
Рут Зардо - възрастна поетеса, близка приятелка на Джейн и Тимър
Оливие Брюле - търговец на антикварни стоки; държи местното бистро и пансиона на селото с партньора си Габри
Габриел Дюбо - готвач; държи местното бистро и пансиона на селото с партньора си Оливие
Матю Крофт - ръководи Пътното управление на община Сан Реми
Сюзън Крофт - съпруга на Матю
Филип Крофт - син на Матю и Сюзън
Йоланд Фонтен - племенница на Джейн Нийл
Андре Маланфан - съпруг на Йоланд
Бернар Маланфан - син на Йоланд и Андре
Елис Джейкъб - председател на журито за изложбата на „Артс Уилямсбърг“
Речник на по-често срещаните френски думи и изрази
Surete du Quebec - квебекската полиция
Cafe au lait - кафе с мляко
Mon Dieu - боже мой
D’accord - добре
Desole - съжалявам
Excusez-moi - извинете ме
Bien sUr - разбира се
Cwur - сърце
Incroyable - невероятно
Tabarnacle - квебекска ругатня
Tete carree - „квадратна глава“; във Френска Канада се използва като обида за англоговорящи, които не знаят добре френски.
ГЛАВА ПЪРВА
Госпожица Джейн Нийл предаде богу дух сред утринната мъгла в неделя сутрин, ден преди Деня на благодарността. Беше същинска изненада. Смъртта й не бе естествена, освен ако не смятате, че всичко, което ни спохожда, е естествено. Ако приемем, че е така, то Джейн Нийл бе крачила към този окончателен момент през всичките седемдесет и шест години от живота си, преди смъртта да я срещне в прекрасните кленови гори в покрайнините на селцето Трите бора. Лежеше на земята, разперила ръце и крака, сякаш правеше снежни ангели насред ярките крехки листа.
Главен инспектор Арман Гамаш от Surete du Quebec1 приклекна; коленете му изпукаха като изстрел от ловна двуцевка; едрите му ръце зашариха вещо над дребното алено петно върху плетената жилетка на жертвата, сякаш бе магьосник, способен да излекува раната и да върне жената към живот. Но не беше магьосник. Такава дарба не притежаваше, но за щастие, разполагаше с други. До ноздрите му достигна миризма на нафталин, ароматът на баба му. В нежните добродушни очи на Джейн се четеше изненада от срещата им.
За него тази среща наистина беше изненадваща. Това бе малката му тайна. Не че някога през живота си беше срещал жената. Не. Малката му тайна беше, че макар и на петдесет и няколко години, в пика на продължителната му и към момента замряла кариера, насилствената смърт все още успяваше да го изненада. Изненадваща особеност за началник на отдел „Убийства“ и навярно една от причините да не се издигне по-високо в циничните среди на квебекската полиция. При всеки следващ случай се надяваше, че е станала някаква грешка и убийство няма. Вкочаненото тяло на госпожица Нийл обаче разсея всичките му надежди. Гамаш се изправи с помощта на инспектор Бовоар, закопча подплатения си шлифер и се замисли.
Само преди няколко дни Джейн Нийл закъсня за друга среща. Беше се уговорила със старата си приятелка и съседка Клара Мороу да се срещнат на кафе в селското бистро. Клара седна на масата до прозореца и зачака. Търпението не беше сред силните й страни. Тялото й видимо се тресеше от комбинацията на чаша cafe au lait2 и собствената й нервност. Втренчи се през стъклото към затревения селски площад, към старите къщи и кленовете, които опасваха бистрото от всички страни. Обагрените в червено и пурпурно дървета бяха може би единственото променящо се нещо в това старо селище.
Видя един камион да навлиза бавно в селцето по улица „Мулен“, върху предния капак на който бе проснато безжизненото тяло на кошута с красиво изпъстрена козина. Товарният автомобил заобиколи бавно бистрото и принуди пешеходците да застинат на място.
Ловният сезон бе открит и сега околностите на селото бяха ловна територия. Ловци като тези обаче идваха най-вече от Монреал и други големи градове. Вземаха под наем камиони и се провираха като хипопотами през калните селски пътища на зазоряване или по здрач в преследване на елени. Зърнеха ли плячка, безшумно спираха, излизаха от камиона и стреляха. Клара беше наясно, че не всички ловци са такива, макар броят им да не бе малък. Те привързваха елена към предния капак на автомобила и обикаляха наоколо с твърдата убеденост, че мъртвото животно някак неимоверно повишава авторитета им.